Николай Коперник е роден на 19 февруари 1473 г.
Снимка: Николай Коперник открива хелиоцентричната система.
Николай Коперник е астроном от времето на Ренесанса.
Коперник е от полско-немски произход, живял в провинция Кралска Прусия, по това време част от територията на Полша, писал е главно на латински.
Николай Коперник е първият учен, който предлага хелиоцентричната система и с това измества Земята от центъра на Вселената.
Най-важното съчинение на Коперник, „За въртенето на небесните сфери“ („De revolutionibus orbitum coelestium“), публикувано малко преди неговата смърт през 1543 година, често е приемано за началото на съвременната астрономия и на общата научна революция.
След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания ,Коперник създава хелиоцентричната система за строежа на Вселената.
Според Коперник Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. В тази епоха е било опасно да се твърди, че съществуват и други слънца. Заради твърденията си, че другите звезди са далечни слънца, Джордано Бруно е изгорен на клада в Рим.
Хелиоцентрична система на Коперник
С помощта на двете основни движения на Земята - въртенето около оста ѝ и около Слънцето, Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на годишните времена, явлението прецесия и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето.
Хелиоцентричната система е изложена в безсмъртното му произведение "За въртенето на небесните сфери" (De revolutionibus orbitum coelestium), над което той работи повече от 40 години.
Учението на Коперник нанася силен удар върху господстващите и непоколебими тогава католически църковни догми и води не само до бурно развитие на астрономията, на естествознанието и на цялата наука, а и до революционни изменения в начина на мислене и в подхода при изучаване на околния свят, без които би била немислима естественонаучната революция от 16 - 17-и век.
Едно от основните постижения на Коперник в областта на математиката е съставянето на таблици на синусите и на секансите. Има съществени приноси и в развитието на равнинната и на сферичната тригонометрия.
