Невероятната история за създаването на локума
Снимка: Невероятната история за създаването на локума
Легендата за това как е създаден локумът
Един следобед султан Абдул Хамид скучаел преситен от обилния си обяд. Макар и вече подобаващо оценил няколко шербета с нарови зърна и халви, както и дузина навити на спирали баклавички с шам фъстък, той все оставал гладен за нещо друго.
Нещо ново, неопитвано от другиго, но най-вече – сладко.
А един недоволен султан бил наистина опасен. Ето защо сладкарят Али Мухиддин Хаджъ Бекир с основание се разтреперил, когато султанът го повикал при себе си и го заплашил да го посече на две, ако не му приrотви нещо абсолютно изключително и изненадващо.
Ако пък успеел да отговори на очакванията му, султан Абдул му обещал в отплата толкова злато, колкото тежал и самият Али. Сладкарят бил умен, знаел за пристрастието нa господаря си към новата сладост – захарта, която съвсем наскоро навлязла в империята. Тя не била нито като меда, нито като гроздовата меласа, с която подслаждали всичко дотогава.
Ето защо той решил да приготви невиждан захарен сладкиш. Сварил гъст сироп от захар и розова вода, добавил към него белени бадеми и сушени плодове – стафиди, смокини, кайсии, а после смесил всичко със смола от местно растение. Самият той не знаел какво ще излезе от това.
Щом ароматната смес се сгъстила, Али излял сладкиша в дълга тава, а когато изтинал го нарязал на кубчета и ги овалял в пудра захар, която смлял предварително в мелничка. Цяла нощ се трудил, без да подгъне крак, като не знаел дали сладкишът ще отнесе главата му или ще я позлати.
На сутринта се появил пред своенравния владетел с подути и зачервени очи и поднесъл среднощното си творение, треперещ от страх. Султанът вкусил малкото захарно кубче, но лицето му не потрепнало и по нищо не издавало дали е очарован или отвратен. След малко обаче очите на султана блеснали в блаженство. Така – наместо да бъде разсечен на две, Али получил титлата Главен отомански сладкар, както и обещаната награда – теглото си в злато.
Cултан Абдул нарекъл десерта „рахат локум”, което ще рече в превод от турски „парченца, носещи наслада“.
И оттогава често го похапвал, доволен съща така, че и жените от харема му веднага забравяли препирните си, когато им го поднасял.
По-късно един британски пътешественик, изследващ порядките и живота в империята, пренесъл локума в стара Англия заедно с рецептата му.
Сладкишът станал известен под името „Turkish delight” – турска наслада и бързо се разпространил в всички владетелски дворове в Европа, след което и в обикновените сладкарници. Знае се, че на вкуса му са се наслаждавали както гениалният композитор Моцарт, така и Дени Дидро. Пикасо също търсел вдъхновение в неговата божествена сладост, а Наполеон и Чърчил го предпочитали с шам фъстък.
