Невероятната история на 4-годишната Карина и кучето й в горите на Сибир
През юли 2014 г. 4-годишната Карина изчезва в дивите гори на Сибир. Живее с майка си в отдалечено село в Якутия, а родителите ѝ са разделени, но близо един до друг. В онзи ден Карина вижда баща си да се качва на камион и, без да каже на никого, решава да го последва. До нея е нейното куче – вярната Наида.
Бащата дори не подозира, че е последван. Момичето скоро се изгубва в безкрайната тайга.
Няколко дни минават, преди родителите ѝ да разберат, че тя липсва – всеки мисли, че е при другия. Това фатално недоразумение, в регион без добри връзки, оставя Карина напълно сама в една от най-суровите природни среди на планетата.
Но не съвсем сама.
До нея остава Наида.
През 12-те дни, в които момичето оцелява в гората, кучето я топли с тялото си през нощта, пази я от хищници, заравя я в мека пръст и я скрива в храсти. Карина пие вода от реката, храни се с диви плодове… а Наида не я изпуска от поглед.
След повече от седмица вярната кучка тръгва сама обратно към селото – не за да се спаси, а за да доведе помощ. Благодарение на нея, спасителите откриват малкото момиче. Карина е отслабнала драстично, цялата е в ухапвания и тежи едва 10 килограма. Но жива.
Когато я намират, тя не казва нищо. Просто протяга ръце към един от спасителите и се разплаква.
Днес, пред летището в Якутск, стои бронзова статуя, наречена „Момичето и кучето“ – вечен символ на преданост, оцеляване и надежда.
