Най-атрактивните влакове: Японският влак-куршум и френският TGV
Снимка: Най-атрактивните влакове в света
Японският Булит трейн (влак-куршум) или влакът-стрела
Влаковете Шинкансен СА наречени така заради начина, по който изглеждат и скоростта им. А ние ги наричаме влак-стрела. Те са най-стария проект за супервлакове, започнал с Токайдо Шинкансен през 1964 г.
Мрежата от линии за влаковете-стрели е 2 388 км, а основната, най-важна и първа построена е 1 062 км. В експлоатация те се движат с максимални скорости от 240 до 300 км/ч. Планира се в новата линия до о. Хокайдо експлоатационната скорост да нарасне до 320 км/ч. Световен рекорд по скорост на обикновена, традиционна ж.п. линия – 443 км/ч, поставен през 1996 г.
При линията Токио – Осака, двата най-големи града в Япония, скоростта е законово ограничена до 270 км/ч заради въздушната ударна вълна при преминаването му през населени места и шума, а също така и заради елементарни съображения за безопасност – дължина на спирачния път при аварийно спиране, напр. Това е най-натоварената високоскоростна ли
ния в света – превозва по 151 млн хора годишно. Трета в света по точност на влаковете – 96.8% с точност на пристигане в рамките на плюс/минус 1 минута.
При композиция от 16 вагона с по 1 323 места за пътници, достига до 13 влака, тръгващи за 1 час от гарата с минимално време от 3 мин м/у два влака. Рекордът е от 27 000 пасажера, потеглили от гара Токио за 1 час.
Плюсове: първи в света суперскоростен влак, голям брой пътници във всяка композиция, рекордьор по брой превозени хора.
Минуси: ограничена законово скорост (270 км/ч), използва стари технологии, много средства са необходими за поддържане на релсовия път. Високо шумово замърсяване, гибелна неустойчивост при земетресение, невъзможност да се движи при силен снеговалеж. Некомфортно малко място има м/у седалките за пасажерите.
Топ 5 влакове № 2 – японският Булит трейн (влак-куршум) – влаковете Шинкансен, наречени така заради начина, по който изглеждат и скоростта им. А ние ги наричаме влак-стрела. Те са най-стария проект за супервлакове, започнал с Токайдо Шинкансен през 1964 г. Мрежата от линии за влаковете-стрели е 2 388 км, а основната, най-важна и първа построена е 1 062 км. В експлоатация те се движат с максимални скорости от 240 до 300 км/ч. Планира се в новата линия до о. Хокайдо експлоатационната скорост да нарасне до 320 км/ч. Световен рекорд по скорост на обикновена, традиционна ж.п. линия – 443 км/ч, поставен през 1996 г. При линията Токио – Осака, двата най-големи града в Япония, скоростта е законово ограничена до 270 км/ч заради въздушната ударна вълна при преминаването му през населени места и шума, а също така и заради елементарни съображения за безопасност – дължина на спирачния път при аварийно спиране, напр. Това е най-натоварената високоскоростна линия в света – превозва по 151 млн хора годишно. Трета в света по точност на влаковете – 96.8% с точност на пристигане в рамките на плюс/минус 1 минута. При композиция от 16 вагона с по 1 323 места за пътници, достига до 13 влака, тръгващи за 1 час от гарата с минимално време от 3 мин м/у два влака. Рекордът е от 27 000 пасажера, потеглили от гара Токио за 1 час. Плюсове: първи в света суперскоростен влак, голям брой пътници във всяка композиция, рекордьор по брой превозени хора. Минуси: ограничена законово скорост (270 км/ч), използва стари технологии, много средства са необходими за поддържане на релсовия път. Високо шумово замърсяване, гибелна неустойчивост при земетресение, невъзможност да се движи при силен снеговалеж. Некомфортно малко място за пасажерите има м/у седалките.
Влак № 1 е френският TGV
Първото място, безспорно, е на френския проект TGV, въпреки че използва конвенционални ж.п. линии. Стартира през 1981 г. С него се пътува по-бързо, отколкото със самолет – нямаш по 1 час чакане на гарата преди „полета му”. В момента е с най-голяма мрежа линии от всички супервлакове. Проектът има 115 композиции. На всеки 4 минути някъде тръгва влак TGV. Мрежата от линии за него покрива цяла Франция, вече стига и до Брюксел.
Експлоатационна скорост – 320 км/ч, на отделни отсечки кара с повече от 400 км/ч.
Има ред нововъведения, вече взети на въоръжение от конкурентни програми.
Например, намаляването на общото тегло и повишаването на устойчивостта на композицията с една талига с колела между вагоните, вместо по две талиги на всеки вагон. По принцип е бил с добра „пътниковместимост” – 1020 пътника, но това не е достатъчно – вагоните се правят двуетажни и това увеличава броя пътници с 40%.
В новия проект AGV, пряк наследник на TGV, има и друга новост – няма огромни двигатели в първия и последен вагон, а те са разположени под влака – на всяка талига по 75 кВт – пак се увеличава обема за пътници.
AGV e с 10% по-ефективен, 12.10% по-бърз, поема 30% повече пътници.
Проблемите на японските влакове-стрела с прекалено дългия авариен спирачен път, над 1.5 км, при AGV са решени кардинално с магнитни спирачки – спират композицията от 300 км/ч само за 620 м. Магнитните спирачки при всяко тяхно използване генерират електричество, което изпращат обратно в захранващата мрежа. Това рязко намалява количеството енергия, необходима за пътуване. В него има достатъчно пространство, комфорт за пътниците – интернет, специална поддръжка за обхват на мобилните телефони, обслужване от стюардеси, фелдшер.
Ал. Велев
