Нащифанските вятърни мелници мелят зърно от повече от 1000 години
Снимка: Нащифанските вятърни мелници в Иран
Нащифанските вятърни мелници, които мелят зърно от повече от 1000 години, се намират в Иран.
В малкото градче Нащифан се намират едни от най-старите работещи вятърни мелници в света. Издигащи се на 20 метра височина, тези останки от предислямската история на Иран са изработени с вертикална ос от естествена глина, слама и дърво. Вятърните мелници мелят зърно за брашно от около 1000 години.
Разположено в сухите и брулени от вятъра равнини на североизточен Иран, на около 50 км от афганистанската граница, Нащифан пази живи древните традиции. Градът е дом на едни от най-ранните вятърни мелници в света, а конструкциите се използват и днес.
Според персийски източници името Нащифан е комбинация от две думи "наш", което на местния език означава "ужилване" и може да е намек за жестокостта на природата в този район или ужилването на Тифан ("бурята"), което отразява интензивността на бурите или екстремните ветрове, достигащи 120 км/ч. Това са силни мусонни ветрове, които целогодишно се носят в този регион заради географското му местоположение, а неговите жители са се възползвали от тях, създавайки известните си вятърни мелници.
По протежение на южния край на града, извисяваща се 20-метрова висока земна стена защитава жителите от агресивните ветрове. Високата стена съдържа две дузини вертикални, функциниращи в голямата си част, вятърни мелници.
Изработени от естествена глина, слама и дърво, вятърните мелници мелят зърно за брашно от около 1000 години.
Конструкцията с вертикална ос вероятно е подобна на първите в човешката история полезни вятърни мелници, изобретени от персите около 500 г. от н.е. в Източна Персия или Хорасан (където се намира и Нищифан), както е записано от персийския географ ал-Истахри през девети век
Няма достоверни доказателства, че древни народи като египтяни, финикийци, гърци и римляни действително са познавали вятърни мелници.
Всяка от вятърните мелници на Нащифан се състои от осем камери, като във всяка камера са разположени шест перки. За разлика от европейските вятърни мелници в стил Дон Кихот, персийската конструкция се задвижва от въздушното съпротивление, а не от подемна сила. И тъй като лопатките са подредени по вертикална ос, енергията се превежда надолу по мачтата към мелничния камък без необходимост от междинни зъбни колела, както е при вятърните мелници с хоризонтална ос.
В Нештифан има повече от 30 исторически паметника, като в момента са достъпни по-малко от 10 от тях.
През бурните зимни месеци ръчно изработените дървени лопатки се въртят с удивителна скорост и задвижват мелничните камъни като чудо на техниката. С периодични ремонти на перките тези добре изградени глинени конструкции могат да продължат да съществуват векове, стига да има пазачи, които да искат да ги поддържат.
Сн.: Wikimedia Commons, Tripadvisor
