Народното събрание пак се мести в бившия партиен дом
Снимка: Народното събрание пак се мести в бившия партиен дом
От 1 септември (след лятната ваканция на депутатите) Народното събрание се мести в сградата на бившия партиен дом.
Това решил председателският съвет на Народното събрание. За преместването се заговори интензивно, но неофициално в кулоарите, след като Тошко Йорданов от "Има такъв народ" обяви, че тече подготовка по въпроса.
Като формална причина за преместването се посочва необходимост от ремонт на покрива на досегашната сграда на Народното събрание. По неофициални данни се смята, че затова е възможно преместването да е за около година, но представители на ръководството на парламента не се ангажират с конкретни срокове.
Според информация на "Дневник" първоначално преместването в сградата на бившия партиен дом имаше намерение да бъде подложено на гласуване в пленарната зала, но до такава точка не се стигна до края на интензивната програма на депутатите до петък (28 юли). Такова гласуване формално не е необходимо, но се смяташе, че може да бъде знак за прозрачност.
Решението за преместването идва при опасения от представителите на медиите, че след преместването възможностите за срещи и разговори с депутати ще бъдат ограничени и така работата им възпрепятствана.
Последно през есента на 2020 г. насред протестите срещу третото правителство "Борисов" и тогава главния прокурор Иван Гешев Народното събрание се премести в сградата на бившия партиен дом. Публичното обяснение тогава беше, че след оскъпен ремонт там има нова, съвременна зала, отговаряща на нуждите на депутатите. Неофициалното обяснение обаче е, че преместването беше направено тъкмо заради антиправителствените протести. Причината е, че сградата с надпис "Съединението прави силата" е много по-лесна за обграждане и затрудняване движението на депутатите, докато тази на бившия партиен дом е много по-голяма, с множество входове и изходи.
Друг търсен от ГЕРБ ефект от при преместването на 44-ото Народно събрание беше, че журналистите на практика нямаха достъп до народните представители. За медиите имаше предвидено помещение с екран, звукът и картина прекъсваха, но според тогавашния председател на парламента Цвета Караянчева (ГЕРБ) беше достатъчно медиите да правят "мониторинг" на заседанията.
Малката зала за журналистите беше в подземието, откъдето през решетки имаше поглед към протестите срещу правителството и главния прокурор. Представители на Националната служба за охрана (НСО) пък следяха медиите да не прекрачват разрешения за тях периметър.
