На 4 юни 1880 г. 2-рото Обикновено народно събрание на Княжество България приема закон, с който създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк.
Първата българска банкнота от 1885 г.
Левът (съкратено: лв. ISO 4217 код: BGN) е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от левъ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век.
Съвременната история на българските парични знаци започва след възстановяването на българската държава през 1878 година.
През 1880 г. с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се създава българската парична единица „лев“, на следващата година са отсечени и първите монети.