Лайпцигският процес (21 септември-23 декември 1933 г.) е съдебен процес срещу Маринус ван дер Любе, Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, които са обвинени в подпалването на Райхстага - Парламентът на Германия.
На 27 февруари 1933 г. избухва пожар в сградата на германския парламент „Райхстаг“, като на сградата са нанесени значителни материални щети.
Пожарът е повод за издаването на „Заповед на Райхпрезидента за защита на народа и държавата“ и разправа с политическите опоненти на Адолф Хитлер.
Заседанията започват на 21 септември 1933 г. Назначен е служебен защитник на обвиняемите е д-р П. Тайхарт. Тримата българи го отказват и Георги Димитров поема защитата.
Свидетели на обвинението са полицейски служители, Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс. Събитията в Германия, международните протести и енергичната съдебна защита проведена от Георги Димитров превръщат процеса в световна новина.
На 31 декември прокурорът оттегля обвинението срещу обвиняемите Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Те са оправдани от германския съд поради липса на доказателства. Българите са екстрадирани в СССР, тъй като в България ги очаква изпълнението на присъдите им по Закона за защита на държавата за участие в Септемврийското въстание от 1923 г.