Конституцията на Народна република България, известна като Живкова конституция, е приета на 18 май 1971 г. от 5-то народно събрание.
БКП е “ръководната сила в обществото и държавата” според чл. 1, ал. 2 на Живковата Конституция от 1971 г.
Конституцията е основен закон, който урежда обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на Народна република България. Определя ръководната роля на БКП.
Върховен орган на държавната и законодателната власт е Народното събрание, което работи на сесии. Постоянно действащ негов орган е Държавният съвет. Висш орган на изпълнителната власт е Министерският съвет. Върховната съдебна власт се състои от тогавашния Върховен съд и главен прокурор. Местното управление е 2-степенно в общини и окръзи. Осъществява се от изборни народни съвети.
От 15 януари 1990 г.
Народното събрание отменя чл. 1 за ръководната роля на БКП.
От 3 април 1990 г.
Приет е Закон за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник”, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който се закрива Държавният съвет и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник-председател (заместник-президент) на Републиката. Председателят е държавен глава на България. Друга важна промяна на Конституцията е промяната на член 13, отменящ социалистическата икономическа система и обществената собственост върху средствата за производство. Вместо това се признават „всички видове собственост“ и „свободната стопанска инициатива и конкуренция“.
От 15 ноември 1990 г.
Народна република България е преименувана на Република България.
Живковата Конституция действа в периода от 18 май 1971 до 12 юли 1991 г.