На фона на безразличието на света към тази трагедия има и такава жена, българка, доктор
Снимка: Българска лекарка в Газа
Всичко, което знам за Милена в този момент
(и може би далеч не всичко)
След два неуспешни опита през март и през април, Милена Ангелова - Чи Milena Apostolova Angelova на 6 май влезе в Газа.
Милена е моя съученичка от 18-о училище и е най-добрата ми приятелка. Тя е реаниматор анестезиолог в King's College Hospital, вечна отличничка и мащабен характер с елементи на непредвидима екзотика. След като завърши медицина с пълен отличен, работейки като санитарка и сестра докато следва, започна като анестезиолог в Пирогов, в Изгаряния, но почти веднага замина за Токио да прави PhD, след пет години се върна и замина за Англия. Работи в Ирландия, после в Бристол, после в Лондон. Съпругът й и 14 годишният й син са в София.
Милена изнесе целият ковид в постоянни дежурства в болницата в Лондон при тежки условия и недостиг на санитарни материали. Когато утихнаха нещата, беше на косъм да я уволнят от болницата, защото отказа да се ваксинира - едно от малкото неща, за които съм била напълно съгласна с нея.
През есента на 2024 ми заяви, че не може повече да гледа какво се случва в Газа и смята да замине за там през една норвежка медицинска организация. Силно се надявах това да е само една от нейните екстравагантни идеи, но тя каза, че това е неин дълг, което и без това ми е известно. Познавам я добре и знам, че при нея няма изобщо понятие за отказване. Два пъти летя до Аман и ги връщаха на границата, за радост. На третия път ги пуснаха - двама с един английски хирург.
По телефона ми даде да чуя как летят самолетите над тях и след едно изпукване каза "Опа, ето това беше бомба". Взела е храна за един месец, която тя в момента раздава и ще стои гладна и ще пести, за да й стигне.
Вчера бомбардираха болницата. Сринаха интензивното и болницата остана без вода. Тя не ми казва точно, но мисля, че дроновете са ударили в съседното помещение. Милена и колегата й са живи и здрави и са евакуирани с част от пациентите, повече от които деца, в съседно селище, а утре ще заминат за полева болница.
Качвам ви един материал, тя и английският хирург дават интервю и обясняват какво им липсва, за да работят.
Преди малко говорих с нея по телефона, показа ми квартала, взривените линейки и каза, че в небето летят много хвърчила, които хората там си правят от пликчета и торбички, които не стават за горене, защото вече няма какво да се гори. Каза, че там просто всички живеят както могат и очакват спокойно да умрат. Беше видяла разпилени мозъци на млади момчета, които днес са били взривени по време на молитва.
На следващите снимки вече се е сдобила с котка и от тетрадката пред нея, изписана с добре познатия ми неин зубърски почерк, заключавам, че междувременно си попълва речника по арабски.
Ще имам нужда от всякакви съвети от вас как да й помогнем и с кого да се свържем, за да я опазят, докато е там.
Весела Василева
