На 5 април 1886 г. Съединението на България е признато от света с подписването на Топханенския акт.
Топханенският акт (по името на султанския кьошк Топхане в Цариград) е споразумение между Османската империя и посланиците на Великите сили – гаранти на Берлинския договор (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия), с което се урежда персонална уния между Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз.
По настояване на Русия, която е настроена срещу Александър Батенберг, в тази клауза не е споменато името на княза.