Минзухар, Пейо Яворов
Снимка: Минзухар, Пейо Яворов
Току-що пролетното слънце
изпрати първата целувка
на полето —
и ти прибърза, минзухарче,
да вирнеш хубава главица
към небето.
На младата пролет първа рожбо,
кому е твоята усмивка
росна, блага?
О, нивга младенец невинен
така благат не е поглеждал
майка драга!
А никаква ли черна мисъл
под грейнало чело не криеш,
цвете мило?
Че може утре замразено
да клюмнеш мъртво, щом си толкоз
подранило?
Напразно питам. Ти спокойно
и радостно лице подлагаш
на лъчите,
тъй щедро днеска що разлива
засмяно блесналото слънце
в синевите.
Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,
когато щастието грейне
и го стопли,
не ще да знай бедите бъдни,
че в него място не намират
горки вопли.
Минзухар, Пейо Яворов
