Мигел де Сервантес е роден на 29 септември 1547 г. в Алкала, Испания
Снимка: Мигел де Сервантес
"Не искай като милост онова, което можеш да добиеш със сила", Дон Кихот
Мигел де Сервантес е роден в Алкала де Енарес край Мадрид, вероятно на 29 септември 1547 година (Архангеловден). Тази дата е определена от датата на неговото кръщение (9 октомври), отбелязана в регистъра на енорийската църква „Света Богородица Голяма“ в Алкала, и от традицията децата да се именуват по църковен празник, на който са родени. В кръщелното му свидетелство е записано: „Неделя, деветия ден на месец октомври в годината на нашия Господ хиляда петстотин четиредесет и седма, Мигел е венчан и кръстен, син на Родриго Сервантес и неговата съпруга доня Леонор.“
Смята се, че Мигел де Сервантес умира на една и съща дата с Шекспир.
„Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес смятан за първия съвременен европейски роман и класика на западната литература.
През 1605 година първата част от романа е издадена под заглавие „Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча“ („El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha“). Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването ѝ в Мадрид излизат и три пиратски издания.
„Дон Кихот“ („Don Quixote“), най-значимата творба на Сервантес, излиза в два самостоятелни тома, които днес почти винаги се издават заедно.
Романът разказва за приключенията на Дон Кихот, наричан също рицарят или човекът от Ла Манча, герой, който довежда своя ентусиазъм и самозаблуди до непланирани и комични резултати.
В резултат на четенето на много разкази за рицарството, Дон Кихот започва да вярва, че той самият е странстващ рицар, който трябва да се бори срещу несправедливостите на света. Той има възвишени принципи и е ентусиазиран поклонник на всичко добро и величествено, но тези качества се смесват с относителна лудост. Дон Кихот язди стар раздърпан кон, който е назован Росинант. Дон Кихот пътува в търсене на приключения, посвещавайки своите подвизи на просто селско момиче, което той нарича Дулсинея и смята за своя дама. Той си възлага задачата да защитава сираци, девойки и вдовици, да брани безпомощните и да се стреми към истината и красота. Неговото въображение често го подвежда, така че той вижда вятърни мелници като великани, групи на овце като вражески армии и гостилници като замъци.
Влиянието на Сревантес върху формирането на испанския език е толкова голямо, че той често е наричан „езикът на Сервантес“ („la lengua de Cervantes“).
