Медицина, базирана на доказателства: Мястото на пациента

Снимка: Медицина, базирана на доказателства

 

Какво е меди­цина, бази­рана на дока­за­тел­с­т­вата и защо е необходима?

Терминът „меди­цина, бази­рана на дока­за­тел­с­т­вата“ е често оръжие, когато меди­цин­ски спе­ци­а­листи водят спор. Изтък­ват се все­въз­можни меди­цин­ски факти в защита на опре­де­лена теза. Дали обаче всяко дейс­т­вие, за което може да се намери някаква меди­цин­ска аргу­мен­та­ция, попада в кате­го­ри­ята „меди­цина, бази­рана на доказателства“?
В дейс­т­ви­тел­ност меди­ци­ната, бази­рана на дока­за­тел­с­тва, изис­ква сери­о­зен научен инте­рес. И не само – тя пос­тавя паци­ента в рав­нос­тойна и зна­чима пози­ция при взи­ма­нето на реше­ни­ята за него­вото лече­ние. Изис­ква и огромно усилие от страна на лека­рите, тъй като те трябва да отс­тъ­пят част от властта, която им дават тра­ди­ци­он­ните порядки в много здравни сис­теми – вклю­чи­телно българската.

В рам­ките на проект „Стратегия за дъл­гос­рочна зас­тъп­ни­ческа кам­па­ния за спаз­ване на човеш­ките и граж­дан­с­ките права в май­чи­ното здра­ве­о­паз­ване“ по Прог­ра­мата за под­к­репа на НПО по ФМ на ЕИП 2009–2014 г. д-р Бояна Пет­кова раз­ра­боти спе­ци­а­лен доклад за това какво всъщ­ност озна­чава тер­ми­нът „Меди­цина, бази­рана на доказателства“.



Терминът „меди­цина, бази­рана на дока­за­тел­с­т­вата” (МБД) въз­никва през 80-те години в канад­ски меди­цин­ски уни­вер­си­тет. Под­хо­дът е резул­тат от уси­ли­ята на група учени да раз­ра­бо­тят нов кли­ни­чен подход, който успешно следи новите научни дос­ти­же­ния и ги интег­рира в прак­ти­ката. Необ­хо­ди­мостта от това въз­никва, тъй като в научно-теоретичната си част меди­ци­ната се раз­вива с огромни тем­пове, но новос­тите много бавно нав­ли­зат в кли­нич­ната прак­тика. Меди­ци­ната, бази­рана на дока­за­тел­с­тва, цели скъ­ся­ва­нето на пътя от лабо­ра­то­ри­ята до лег­лото на болния и улес­ня­ва­нето на меди­цин­с­ките спе­ци­а­листи да под­дър­жат и акту­а­ли­зи­рат поз­на­ни­ята си.
Според дефи­ни­ци­ята за МБД, пуб­ли­ку­вана в British Medical Journal през 1996 год., „прак­ти­ку­ва­нето на МБД озна­чава интег­ри­ране на инди­ви­ду­ал­ния кли­ни­чен опит с най-добрите съв­ре­менни кли­нични дока­за­тел­с­тва от сис­те­ма­тични научни про­уч­ва­ния и инфор­ми­ра­ния избор на паци­ента.”

Как “работи” медицината, базирана на доказателства?

За раз­лика от тра­ди­ци­он­ния подход, при който лич­ността на медика е опре­де­ляща при взи­ма­нето на реше­ние, МБД отрежда както на обек­тив­ната наука, така и на самия паци­ент с него­вата инди­ви­ду­ална цен­нос­тна сис­тема раз­в­но­пос­та­вена пози­ция в про­цеса на взе­мане на реше­ния. В пове­чето случаи в дъл­гос­ро­чен план МБД е и ико­но­ми­чески по-изгодният подход, тъй като пред­по­лага, че паци­ен­тите по-рядко ще имат нужда от доле­ку­ване, по-рядко ще влизат в бол­ница и ще раз­ви­ват по-малко усложнения.

Меди­цина, бази­рана на дока­за­тел­с­тва, е подход, който изис­ква меди­цин­с­ките спе­ци­а­листи да поз­на­ват мето­ди­ката ѝ. Тя се състои от пет стъпки:
Формулиране на ясен кли­нично значим въпрос относно проб­лема на пациента.
Нами­ране на научни пуб­ли­ка­ции по този въпрос.
Оценка на при­ло­жи­мостта на отк­ри­тите научни данни.
При­ла­га­нето им в кли­нич­ната практика.
Анализ на ефекта.
При след­ване на стъп­ките спе­ци­а­лис­тите могат да пол­з­ват раз­лични източ­ници на научна инфор­ма­ция. Най-значими са сис­те­ма­тич­ните прег­леди, които обоб­ща­ват кон­к­ре­тен кли­ни­чен въпрос на базата на налич­ните до момента пуб­ли­ка­ции, и мета-анализът, който пред­с­тав­лява коли­чес­т­вен прег­лед на резул­та­тите от раз­лични про­уч­ва­ния по даден проб­лем. По-надолу в пира­ми­дата на дока­за­тел­с­т­вата попа­дат пра­ви­лата за кли­нична прак­тика, кли­нич­ните дока­за­тел­с­тва, кон­сен­су­сите и др.

Къде е мяс­тото на паци­ента в про­цеса на взе­мане на решения?

При раз­г­леж­да­нето на МБД като осно­во­по­ла­гащ прин­цип на съв­ре­мен­ната меди­цина често въз­никва тре­во­гата за учас­ти­ето на паци­ента като рав­но­пос­та­вен пар­т­ньор в про­цеса на взе­мане на реше­ния за него­вото здраве и/или лече­ние. Именно това учас­тие обаче прев­ръща МБД в инди­ви­ду­а­ли­зи­ран подход към всеки паци­ент. За всички нас, вслед­с­т­вие на нашия житейски опит и харак­тер, една и съща инфор­ма­ция може да озна­чава съвсем раз­лични неща. Най-просто казано – там, където едни виждат 55% риск и той им се струва неп­ри­ем­лив, други виждат 45% шанс и са склонни да рис­ку­ват. Това озна­чава, че при пре­дос­та­вяне на пълна, ясна и обек­тивна научна инфор­ма­ция, именно паци­ен­тът е този, чиято дума има реша­ващо зна­че­ние за развоя на събитията.



Този доку­мент е съз­да­ден в рам­ките на проект „Стратегия за дъл­гос­рочна зас­тъп­ни­ческа кам­па­ния за спаз­ване на човеш­ките и граж­дан­с­ките права в май­чи­ното здра­ве­о­паз­ване“, финан­си­ран от Прог­ра­мата за под­к­репа на неп­ра­ви­тел­с­т­вени орга­ни­за­ции в Бъл­га­рия по Финансовия меха­ни­зъм на Евро­пейс­кото ико­но­ми­ческо прос­т­ран­с­тво 2009–2014 г. Цялата отго­вор­ност за съдър­жа­ни­ето на доку­мента се носи от Сдружение „Родилница“ и от Фондация „Родители за роди­тели“ и при никакви обс­то­я­тел­с­тва не може да се приема, че този доку­мент отра­зява офи­ци­ал­ното становище на Финансовия меха­ни­зъм на Евро­пейс­кото ико­но­ми­ческо прос­т­ран­с­тво и Опе­ра­тора на Прог­ра­мата за под­к­репа на неп­ра­ви­тел­с­т­вени орга­ни­за­ции в България.

10-02-2016 | виж всички новини |