Мечтая да живея в дом, който да побира цялото море, Петя Дубарова
Снимка: Мечтая да живея в дом, който да побира цялото море, Петя Дубарова
Мечтая да живея в дом, който да побира цялото море.
Цялото море с всички миди, риби и водорасли.
Мечтая вечер вместо нощни лампи да ми светят фаровете с огнени очи.
Да спя в легло, направено от пясък.
А колко чудно би било да бъде от корали и от миди моят покрив.
И вместо да заставам пред телевизор - да гледам как морето разлива течно синьо стъкло в бялата си пясъчна длан.
Тогава аз ще се затворя в своя дом като бисера в своята мида.
По цели дни с рибите ще разговарям, ще пипам кадифени водорасли.
Ще слушам как солените езици на хиляди вълни докосват брега.
Ще чувствам как гласът на морските птици се вплита в косите ми и млъква.
Ще бъдат мои хиляди прибои.
Ще бъдат мои хиляди делфини.
Ще бъде мое цялото море.
И аз сурво ще накажа този, който дръзне морето да ми вземе.
Защото заедно с него той моята душа ще отнесе.
И аз ще се почувствам като дива птица, останала без пролет и небе.
Едва когато изживея своето време, ще разтворя широките врати на своя дом към хората.
Ще им раздам своето море.
А те не ще и подозират, че с него им давам и душата си.
Те не ще знаят това, защото тя ще бъде вече част от него - голяма като морската безбрежност, силна като морската вълна и велика като морето с всички риби, миди и водорасли.
