Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара, е родена на 2 ноември 1755 г.
Снимка: Кралица Мария-Антоанета
Мария-Антоанета е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XVI.
Действията на кралица Мария-Антоанета създават предпоставка за гражданското недоволство, което води до Френската революция.
Гилотинираната френска кралица Мария-Антоанета произхожда от кралската династия на Хабсбургите.
Мария-Антоанета остава в историята с легендарната си екстравагантност и с трагичния си край — гилотинирана е в разгара на Френската революция през 1793 г., след като е призната за виновна по обвинение в различни престъпления.
Мария-Антоанета е родена в двореца Хофбург, Виена. Тя е петнадесето дете и е най-малката дъщеря на свещения римски император Франц I Стефан и императрица Мария Тереза.
Императрица Мария Тереза се стреми да предпази децата си от покварата в австрийския двор, от който императорското семейство намира убежище в личния живот, който протича в няколко замъка — забранена територия за останала част от придворните. Там императорското семейството си позволява да се облича в обикновени дрехи, а императорските деца си играят с деца от простолюдието и се учат на градинска работа.
Мария-Антония остава единствената годна за омъжване австрийска принцеса, което я прави потенциална годеница на четиринадесетгодишния френски дофин. Без необходимостта от съюз между Австрия и Франция бракът на Мария-Антония с френския престолонаследник би бил невъзможен. За да се ускори постигането на споразумение между правителствата на двете страни за планирания брак, зестрата на Мария-Антония е определена на 200 000 златни крони, а накрая последвала и размяна на портрети и годежни пръстени, каквато е традицията по онова време. На 19 април 1770 в църквата св. Августин във Виена е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония и отсъстващия Луи Огюст, който е представен от брата на на булката, Фердинанд.
Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция”.
На 16 май 1770 г. във Версай е извършена и тържествената церемония по бракосъчетанието на Мария-Антоанета и Луи Огюст. След тържествата двамата юноши се оттеглят в брачните си покои, където, по стар обичай, бракът трябва да бъде консумиран през първата брачна нощ. Преди да бъдат оставени да изпълнят държавния си дълг, лично Луи XV благославя брачното ложе на внука си и произнася тържествена реч по този случай. На следващата сутрин става ясно, че това не се е случило. Нищо не се случва и през следващите години. Сексът между двамата се оказва проблем, тъй като Луи не е никак сексуален и не разбира необходимостта да спи със съпругата си.
Мария-Антоанета става кралица на Франция
На 11 юни 1775 в катедралата на Реймс Луи Огюст официално е коронован за крал на Франция под името Луи XVI. Мария-Антоанета става кралица на Франция, въпреки че не е коронована заедно със съпруга си, когото просто придружава по време на коронацията.
Скоро Мария-Антоанета започва да привлича вниманието на различни мъже, допуснати в приятелския ѝ кръг.
А нацията все още чака кралицата след седем годишен брак да роди наследник на короната. За да спаси брака на дъщеря си, Мария Тереза изпраща сина си Йоазеф II, вече император, да разговаря с Луи XVI. Йоазеф II пристига във Версай на 17 април 1777. Шестседмичното гостуване на императора има за цел да открие причините, поради които бракът на сестра му остава неконсумиран. До тогава се е смятало, че кралят има физиологична фимоза и се нуждае от хирургическа операция. Йоазеф II открива, че сексуалните проблеми на краля се дължат на неговото невежество и недостатъчна осведоменост относно интимната част на брака. Налага се Йоазеф II сам да обясни на крал Луи XVI как стават някои неща от живота.
Йоазеф II написва подробно писмо на брат си Леополд, в което заявава: „кралят е магаре и би трябвало да го бием с камшик, за да получи еякулация”. Този урок има ефект — още по време на гостуването на Йоазеф II, бракът на Мария-Антоанета и Луи XVI е консумиран, a осем месеца по-късно Мария-Антоанета проявява първите симптоми на бременност.
Мария-Антоанета сама поема грижите за образованието и възпитанието на децата си, което е необичайно за традициите на френския двор. По традиция кралицата не се разпорежда с „децата на Франция”, както наричат кралските деца, които били поверявани в ръцете на различни възпитатели и гувернанти.
Напрежението в Париж ескалира до връхната си точка в началото на юли 1789 г., когато Националното събрание започва да иска все повече права, а кралят категорично отказва, опитвайки да потисне третото съсловие.
Заедно с Мария-Антоанета, и под бурните дюдюкания на тълпата, кралят се явява в Парижкото кметство, където получава от новоизбрания парижки кмет Байи трицветна кокарда, символ на „съюза между народа и монарха”, станала по-късно и знаме на Франция. Вестта за събитията в Париж отприщва трупания с векове гняв на селяните в провинциите и през следващите дни жертва на този гняв стават десетки провинциални аристократи.
На 21 септември 1792 г. монархията официално е отменена, а Националното събрание променя името на кралската фамилия на „Капет”.
Започва и подготовка за изправяне на краля пред съда. Обвинен в измяна към Първата френска република, Луи XVI е отделен от семейството си и през декември 1792 г. е изправен пред съдебен трибунал. Признат за виновен, кралят е осъден на смърт чрез гилотиниране и е екзекутиран на 21 януари 1793 г. Резултатът е, че „вдовицата Капет”, както започват да наричат бившата кралица след екзекуцията на съпруга ѝ, изпада в дълбок траур и отказва да приема каквато и да е храна. Единствен смисъл на живота ѝ оттук нататък стават грижите за живота на децата ѝ.
Мария-Антоанета е екзекутирана облечена в семпла бяла рокля — две седмици и половина преди да навърши 38 години.
Свидетелите на екзекуцията са впечатлени от спокойния вид и самообладанието, с които Мария-Антоанета изминава пътя до гилотината. „Извинете ме, Сир, не исках да го направя!” са последните думи, които тя отправя към един мъж, чийто крак неволно настъпва преди да бъде гилотинирана. Тялото ѝ е погребано в необозначен гроб в гробището Мадлейн в Париж. На 15 януари 1815 г., след реставрацията на Бурбоните във Франция, телата на Мария-Антоанета и Луи XVI са ексхумирани по нареждане на граф Дьо Прованс, сега Луи XVIII, и са препогребани подобаващо на 21 януари в гробницата на френските крале в катедралата Сен Дени в Париж.
