Маргаринът е патентован на 3 януари 1871 г. в САЩ
Снимка: Маргаринът води началото си от 1871 г., когато е патентован
Маргаринът е хранителна мазнина, високодисперсна емулсия на водни частици в мазнинна фаза, обикновено от растителни мазнини за мазане или готвене, която имитира масло.
Може да съдържа и добавки от млечно масло, мляко, захар, емулгатори, витамини и други. В много части на света маргаринът е най-продаваният хранителен продукт за мазане.
Маргаринът има дълга и понякога объркваща история. Името му произлиза от „маргаринова киселина“, открита от Мишел Йожен Шеврьол през 1813 г. (именувана от свое има на перлообразните отлагания на тази мастна киселина, от гръцкото маргарон). Вярвало се е, че маргариновата киселина е една от трите мастни киселини, които заедно образуват повечето от животинските мазнини, като останалите две са олеиновата киселина и стеариновата киселина. През 1869 г. немският химик Вилхелм Хайнц открива, че маргариновата киселина е просто комбинация от стеаринова киселина и преди непознатата палмитинова киселина.
От средата на 80-те години на 19 век федералното правителство на САЩ въвежда данък от 2 цента на фунт, както и скъп лиценз за производството и продажбата на маргарин. Отделни щати започват да изискват той да е ясно обозначен и да не се представя за истинско масло.
Решение за забавяне на продажбите на маргарин (и предпазване на съществуващите млечни производства), обаче, е регламентирането на цвета му. Естественият цвят на маргарина е бял или почти бял. Чрез забрана на добавянето на изкуствени оцветители, законодателят успява да отстрани маргарина от кухнята на потребителите. Тези забрани стават нещо обикновено по целия свят и действат в продължение на близо 100 години. В Австралия например продажбата на оцветен маргарин е легализирана едва през 60 години на 20 век. В Квебек, Канада, продажбата на цветен маргарин все още е забранена.
Високата температура при обработване на растително масло за получаване на маргарин унищожава антиоксидантите, при което се образуват свободни радикали, които могат да причинят рак.
В процеса на хидрогениране, маслото се обработва с водород и с помощта на никел като катализатор. След този процес се стига до създаването на трансмазнини, за които е доказано, че са много вредни за здравето. Промишлените трансмазнини увеличават риска от диабет, рак, сърдечни заболявания и други. Освен в маргарина, трансмазнини има и в някои видове бисквити, хляб, чипсове, сладоледи и торти. Промяната на мастни киселини означава, че молекулите на мазнините се разделят, след това отново се събират на принципа на случайността.
