Любопитно за чешката азбука и език
Снимка: В чешката азбука има 42 букви.
Чешкият език е един от западнославянските езици. Говорен е главно в Бохемия, Моравия, части от Силезия. Той е официалният език на Чехия.
Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници (Киевски листове), 10 век, Пражки глаголически листове, 11 век), също и от съчинения на латински език (легенди, хрониката на Козма Пражки), повечето от 12 – 13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага.
В чешката азбука има 42 букви.
Визуалното представяне на háček е интересно - обикновено знакът има формата на клин над буквата (ˇ), но в ď, ť се показва по различен начин - изглежда почти като апостроф вдясно от буквата. Това е само визуална разлика, диакритичният знак остава същият háček. В ръкопис остава винаги обикновен háček. Тъй като тези букви съществуват само в словашкия и чешкия, този въпрос остава относително непознат в чужбина и в резултат се получават неправилни замествания и грешки (често чрез въвеждане на излишни апострофи) от чужденците.
Чешкият език има някои специфични букви, като например Ř/ř - повдигнат алвеоларен несонорен вибриращ звук [r̝]. Тази фонема е уникална за чешкия език.
Към 15 век завършват присъщите за чешки език процеси:
- изчезване на носовите гласни;
- еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват;
- извършват се прегласи на съгласните (r –> ř);
- g –> звучна гласилкова проходна h [ɦ];
- y и i се изравняват по гласеж;
- именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за минало свършено време (аорист) и имперфект (минало несвършено време) при глаголите.
