Любен Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица
Снимка: Любен Каравелов
"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!"
Любен Каравелов (1834 или 1835 - 21 януари 1879) е поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф, поборник за освобождението на България от турско робство.
Любен Каравелов е по-големият брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843-1903). Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.
Пише статии в „Наше время“, „Московские ведомости“ и „Русская речь“.
Любен Каравелов е автор на повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“
След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките).
Редактира вестник „Свобода“ (1869–1873), където автор става Христо Ботев (1872–1873). По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ (1873–1874).
Едновременно с издаването на вестник Независимост, Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници.
