Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 г. във Винчи, Флоренция
Снимка: Леонардо да Винчи
Прочутият художник е роден на 15 април 1452 г. в град Винчи, тогава владение на Флоренция, като незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи.
Леонардо да Винчи е погребан във френски замък, разположен на брега на река Лоара.
Първите биографи на Леонардо да Винчи рисуват образа му в най-привлекателни черти. Според Джорджо Вазари „с блестящата си външност, която представляваше висша красота, той възвръщаше яснотата на всяка опечалена душа“. Според един анонимен флорентински автор „той беше прекрасен, съразмерно сложен, изящен, с привлекателно лице. Носеше червен плащ, стигащ до коленете, макар тогава да бяха на мода дългите дрехи. Досред гърдите му се спускаше прекрасна брада, къдрава и добре разчесана.“
През 1466 г., едва четиринадесетгодишен, Леонардо е даден да се учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио (1436 – 1488), чието ателие е смятано за едно от най-добрите в града.
В края на май 1472 г. на върха на латерната (остъклена част, увенчаваща купола) на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ са поставени златно кълбо и кръст. Изпълнението на тази техническа задача е възложена през 1468 г. на Верокио, а Леонардо е най-близък свидетел на разработването на проекта. През същата 1472 г. на Верокио е дадена поръчка да се нарисува картината „Кръщението Христово“. Верокио рисувал само очертанията на фигурите, а неговите чираци ги довършвали. На Леонардо се паднал да нарисува ангелът и част от пейзажа на долния ляв ъгъл, когато Верокио го видял останал толкова изумен, че се заклел повече да не докосва четка.
Милано по онова време е един от най-богатите италиански градове. За официален негов управник е смятан Джан Галеацо Сфорца, но фактически управлява неговият чичо Лудовико Сфорца, наричан Моро. През 1482 година Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо, в което му предлага услугите си като инженер. В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на подвижни мостове, бойни машини, артилерийски оръдия, както и предлага услугите си като архитект, скулптор и живописец.
Още в първите месеци на своето пребиваване в Милано, Леонардо се заема непосредствено с всички отрасли на военната техника. Записките и рисунките му от това време са като че ли реализация на програмата, която е изложена в писмото до Лудовико Моро: преустройство на укрепленията на Миланския дворец, обсадни приспособления, подвижни стълби, тарани и т.н.
През 1487 – 1490 година той участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала.
Но едва в Милано през 1487 – 1495 година започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания, и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. По това време особено привлича вниманието му нервната система.
През този период да Винчи създава и прочутата си „Тайна вечеря“ в столовата на манастира „Санта Мария деле Грацие“.
.jpg)
По време на работата си върху нея той експериментира с боите, което се отразява пагубно на картината. Тайната вечеря (на италиански, Il Cenacolo или L'Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца. На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества.
Други негови картини от периода са „Дамата с хермелина“ и „Мадона Лита“.
През април 1500 година Леонардо е във Флоренция. Започва вторият флорентински период от живота му, който продължава до средата на 1506 година, ако не се смята краткото прекъсване, когато той е на служба при Чезаре Борджия.
Мона Лиза или La Gioconda, Джокондата - "веселата жена" е картина, нарисувана с маслени бои върху дъска от топола към 1514 – 1515 година от Леонардо да Винчи и е една от най-известните картини в западната история на изкуството.
Малко други картини са толкова известни и репродуцирани. Картината е собственост на френското правителство и се съхранява в Лувъра в Париж. Леонардо взима със себе си картината във Франция през 1516, когато крал Франсоа I кани художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купува картината за 4000 екю.
През 1516 година по покана на френския крал Франсоа I Леонардо напуска Италия и се преселва във Франция. Пристига като прочут художник, като „божествения“ Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Отново подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля.
Леонардо живее в имението Кло Люсе, разположен в южната покрайнина на малкото градче Амбоаз на бреговете на Лоара, недалеч от кралския замък. Там той прекарва последните три години от живота си в компанията на своя приятел и ученик граф Франческо Мелци.[19] Въпреки че е с парализирана дясна ръка, продължава да работи до края на живота си.
Гробът на Леонардо в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз
Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе. Според Вазари крал Франсоа I присъства при смъртта му, но някои други сведения показват, че това е само легенда, популярна във Франция.
Съгласно неговото завещание, ковчегът на Леонардо е следван от процесия от 60 просяци. Той е погребан в параклиса „Свети Юбер“ в кралския замък в Амбоаз. Главният наследник и изпълнител на завещанието е Мелци, който получава пари, картини, инструменти, библиотеката на Леонардо и неговите лични вещи.
