Легендата за Стария мост или за Моста на Мустафа паша
Снимка: Легендата за Стария мост или Моста на Мустафа паша
Мостът на Мустафа паша, наричан още и Старият мост, е каменен мост, построен над река Марица.
Мостът е с обща дължина от почти триста метра и шест метра ширина. Има двайсет и един свода, най-широкият от които е цели осемнайсет метра. Построен е в периода от 1512 до 1529 г. Дело е на прочутия османски архитект Мимар Синан /за когото се твърди, че има български корени, излязъл е от еничарските среди/.
Мостът е построен от български майстори с помощта на няколко хиляди работници, събрани от околните села. Когато бил завършен мостът бил един от най-големите, някои твърдят, че е бил най-големият каменен мост в цяла Европа.
Мостът е част от вакъфски комплекс, включващ още страноприемница, джамия, баня, и търговска улица. Построен е по времето на Сюлейман Великолепни. Построяването е финансирано от неговия везир Дамад Мустафа паша. За целта той похарчил над 400 кесии алтъни. И всичко това Мустафа направил от свое име, и за хаир на хората.
Славата на готовия мост бързо се разнесла из империята, и султанът, който по това време бил в лятната си резиденция в Одрин, поискал да види това чудо с очите си.
Когато Сюлейман Великолепни се изправил пред моста, останал омагьосан от неговата красота, и силно пожелал хаира за неговото построяване да е негов. За това извикал Мустафа паша, и му предложил да откупи моста като му възстанови всички направени разходи. Мостът бил делото на живота на Мустафа, и той не искал да се разделя с него, но от друга страна много добре знаел, че на султанът не се отказва. За това помолил за един ден. Да размисли. Султанйт великодушно приел. Прибрал се Мустафа у дома и вечерта се обесил. Така султанът нямало как да му отнеме хаира за построяването на моста. Като научил новината, султанът изпаднал в ярост, и в гнева си проклел моста със страшна клетва.
"Който мине пръв по моста, да загуби най-свидното което има", проклел султанът.
Хората се уплашили от клетвата, и отново започнали да пресичат реката с лодки, и дървени салове.
Бащата на Мустафа седял на прозорците на своя конак, и тъжно гледал моста, който стоял пуст, и самотен. Един ден той взел решение. Станал рано сутринта. Измил се. Облякъл най-новите дрехи, които имал и бавно поел по моста. Само така можел да свали тежкото проклятие от моста, а и най-свидното, което имал, отдавна лежало в черната земя.
Това е и краят на легендата.
Построен са хаир на хората, защитен с човешки живот, проклет, и спасен от бащина любов, мостът става символ на новото селище, което възниква около него, и от което по-късно се ражда Свиленград.
По някакво странно стечение на обстоятелствата пък изписването на годината, в която е започнат строежът на моста, 1512 г., съвпада с арабската дума “ебедие”, което в превод означава вечност.
Пламен Петков