Ламбо: Панирах се до Калоянчев, направих 7 дубъла при дебюта си
Снимка: Стефан Данаилов със спомени за Калоянчев
"Снимах се с Георги Калоянчев в "Инспекторът и нощта" през 1963 г., това ми беше дебютът. Бях войник по това време, втора година в казармата".
Вълнуващ разказ на Стефан Данаилов в памет на Калата.
"Когато ме викна на пробни снимки Рангел Вълчанов, разбрах, че ще ме вземе. Учудих се, че главната роля ще изиграе Георги Калоянчев. Любопитно и респектиращо. Направиха декор на сладкарница "Варшава" във филмовия център. Толкова се бях панирал. Имах един дълъг преход до масата, направих към 7 дубъла. Снимаха с една огромна камера "Москва", много тежка, с кран я теглеха. "Айде, бе Стефчо, айде бе. Напишете му на ръката", подвикваше Калата. Написах си думичката на ръката и стана", разказва Ламбо.
"Познавах го още преди 63-та, като невинен юноша. Имах възможност и аз, и моите родители да гледаме Стоянка, Иван Кондов, Нейчо в Сатиричния театър. чувал съм му гласа, пипал съм му ръката още като юноша. Няма да коментирам какъв актьор беше Калоянчев, но ако трябва да сложим думичката велик, която девалвира вече, ще е малко. Всичко може да се изговори - и патриарх, и велик. Като творец, като актьор той беше в друг коридор. Ние бяхме в друг. Аз остарях с Калоянчев, по неговото време. Иначе нито с ръст, нито с фигура ме е впечатлявал - шумен човек. Гледах го отстрани на сцената, играеше Хлестаков в "Ревизор" на Методи Андонов. Той до такава степен се омайваше, че като се обърнеше с гръб към публиката правеше някакви други физиономии на колегите си. Изигра гениални роли. Жалко, че те се изиграха, завесата падна и изчезнаха. Аз се обръщах към него Кала, а той никога не ми е казал" Ало ,младежо, какъв Кала съм ти аз на теб". Такъв човек беше", споделя Стефан Данаилов.
"Като го гледаш, си викаш това и аз мога да го направя. Толкова естествено го играеше. Това е големият актьор. Прави всичко с такава лекота, че може да започне отначало пиесата и да я изиграе отново. Знаеше кой е. Вече бях много популярен. Сатиричният театър ходеше на гости в Москва, те идваха тук. Сдружих се с Андрей Миронов и Шура Ширвинд. Бяха дошли и Калата ми звъни: "Цапе, така ми викаше, ела утре да отидем при Караманев да вземем един кожух. На Андрей за жена му. Караме към министерството и той вика: "Мама му стара, тоя Андрей все се жени. За кой път се жени, все кожуси взимам". Дадоха кожуха, разбира се. В това отношение Калата беше весел човек. Не беше гуляйджия, да пие, да пуши, но пък пък беше лидер по дух. Независимо дали седи на масата, яде или пие", спомни си Ламбо.
