Крум и Крумовата династия: Живот, управление и закони
Снимка: Хан Крум и Крумовата династия
Хан Крум е основател на Крумовата династия.
Той управлява България от 803 до 814 година, превръщайки я в огромна сила с потенциал за развитие. Владетелството му е белязано от много битки, победи, славни дни и създаването на първите писани български закони.
Хан Крум е може би първият хан, чието име ни идва на ум, щом заговорим за България и нейната история. Нека проследим славните победи, постижения, новости и впечатляваща история на този велик владетел. Управник с държавнически нюх, политически умения и икономическа дързост, той постига неща, които никой преди него не успява.
Граници на България при Крум – в тъмножълто до 803 г., в светложълто при Крумовото управление
Историята на хан Крум
Крум застава на трона след смъртта на хан Кардам. В начало на управлението му към територията на България се присъединили много нови славяни и българи, вследствие на разпада на Аварския хаганат. Страната разширила западните и северните си граници.
Това привлякло вниманието на император Никифор I Геник, който по това време бил владетел на Източната Римска империя. Той преследвал славяните от край време и сега решил да погне тези, които се преселили по българските земи, северно от Стара планина.
През 807 година императорът се насочва към България, за да я завладее, но стига само до стените на Одрин. Върнал се обратно в Константинопол поради слухове за преврат и по този начин владетелят дал възможност на хан Крум да предприеме своя ход. И това се оказала доста добра възможност за българския владетел.
През 808 г. хан Крум завладява византийските владения по поречието на река Струма, а през 809 г. – Сердика.
Това е ключов момент за България, тъй като градът бил с важно териториално и икономическо значение. Император Никифор обаче отново задейства войските си и предприема няколко опита за завземането на българските територии, които се оказват неуспешни. Въпреки това последвала нова атака срещу Плиска, която хванала хан Крум неподготвен. След ожесточена борба, градът в крайна сметка паднал под византийско владение. Врагът унищожил всичко по пътя си, а всички богатства на Крум били иззети от византийците.
Един от най-епичните сблъсъци в историята на България е битката при Върбишкия проход.
През 811 година до императора достигнали слухове, че българите подготвят засада именно там. И много разбрали, че това е самата истина. Войските на хан Крум вече били разположени при проходите на Хемус, а вражеските редици били в клопка. Последвала кървава борба с камъни и стрели, под които византийците падали един по един. В битката загинал и самият император Никифор. По заповед на хан Крум главата на Никифор била отсечена и превърната в сребърна чаша за наздравици.
Последните събития допринесли за изграждането на безмилостна репутация на хана. Той бил познат като Крум Страшни и всявал огромен респект у византийците. Знаейки това, той решил да се отправи към Тракия. Градовете по пътя се предавали сами, ханът постигнал множество успехи и нови завоевания, но целта му била мир. Ето защо той предложил на новия владетел такова споразумение. Императорът обаче, отказал.
Последиците били ясни. Под обсада бил поставен един от най-силните и добре укрепени византийски градове – Месембрия. Крепостта паднала в ръцете на Крум, благодарение на мощните оръжия, с които била снабдена българската войска. Императорът решил да разгроми хан Крум при Версиникия, но славата му винаги вървяла пред него и още преди първия сблъсък, врагът избягал. Това принудило императорът да абдикира, предавайки властта на нов владетел – смелият пълководец Лъв. Веднага щом това се случило обаче, Крум вече бил там, но не с лоши, а с добри намерения, предлагайки мир.
Този път, предложението на хана било прието. Срещата за споразумението била насрочена, но веднага след като започнала, ханът паднал в капана на врага. Той бил неподготвен, защото според уговорката трябвало да се появи с няколко войници. Късметът обаче бил на негова страна. Ханът се измъкнал, благодарение на силата и бързия си кон, но част от неговите хора били убити.
Това разгневило Крум повече от всичко и той подготвил подобаващо отмъщение. Българите унищожавали всичко по пътя си, те били истинска бойна машина. Всички земи около Константинопол били превзети и изпепелени, в това число и Адрианопол. Целта на хана, обаче, бил самият Константинопол.
В Плиска вече била започната трескава подготовка за войната. Всичко подсказвало, че предстои нещо голямо. Враговете също подготвяли своите войски. Освен подсилване на крепостите и армиите си, те търсили и съюзници срещу Крум.
За съжаление, точно в тази битка паднал и хан Крум. Смята се, че е починал от инсулт или кръвоизлив. Това се случило през 814 година, която била щастлива за Византия, тъй като тя се отървала от един от най-свирепите си врагове. Българите, от своя страна, загубили един велик владетел, който превърнал България в третата най-мощна сила в Европа след Източната римска империя и Франкската империя.
Освен славен владетел хан Крум е даровит държавник, строител и законодател. Негово дело са първите писание закони, които се обявили срещу престъпления и пороци. Има сведения, според които началото на Крумовото законодателство започнало, след като ханът попитал победените от него авари на какво се дължи загубата им според тях.
Те посочили като причина пиянството, кражбите, разточителството и т.н. Това накарало владетеля да се замисли и той дал заповед за изкореняване на всички лозя, за да не може да се направи алкохол никъде по българските земи. Що се отнася за останалите злодеяния, за тях останали безкомпромисните му закони.
Законите на хан Крум
– Ако някой обвини и набеди някого, той предварително да се не слуша, но вързан да се разпита. И ако се намери, че е лъгал и клеветил, да се убие.
– Нито се допуща да се дава на крадящия храна. Ако някой се осмели на това, да се конфискува имотът му, а на крадеца да се строшат краката.
– Заповядва лозята да се изкоренят.
– И на всеки просещ да се не дава просто безразборно, а според потребата, за да не би същият пак да проси. И който пък върши това, да се конфискува имотът му.
Както се вижда, хан Крум решил клеветниците да бъдат строго наказвани, частната собственост да бъде защитена, да бъде помогнато на безпомощните, за да се намали значително този процент от населението.
Смята се, че хан Крум произхождал от прабългарите, които след разпадането на Велика България населили земите в Панония.
След дълги години робство там родът на славния владетел се преместил на юг от река Дунав. Крум е основател на династия, от която били част най-запомнящите се и забележителни владетели на Първото българско царство.
Хан Крум оживява в творбите на известни и доказали се писатели като Франсоа Рабле, Монтен, Шекспир. Редица популярни личности се олицетворяват с него и се възхищават на личността му.
Той завинаги остава в историята със своите значими постижения, славни битки и забележителни подвизи.
Някои твърдят, че е смъртта му се дължи на разгневяването на Бог заради жестокостта, с която се отнасял към враговете си. Може би трите неща, които най-добре се асоциират с името му, са битката при Върбишкия проход, чашата от черепа на император Никифор, с който отбелязва най-специалните си наздравици, и разбира се – първите закони, които със сигурност могат да намерят място и в съвремието ни.
Пороците, срещу които Крум въвежда строгите норми, съществуват и днес. Крум завещава огромно наследство на своите потомци – не само материално, но и интелектуално, икономическо, политическо и морално. Той е един от владетелите, с който страната ни се гордее и възхвалява и днес.
Негов е поучителния цитат: "Странно са разпределени благата на живота между хората: на просяка нищо, на бедния малко, на богатия много, а достатъчно – никому".
Мисъл, която е толкова вярна за времето, в което живеем, колкото е била и тогава.
