Историята на аспирина (ацетилсалицилова киселина) е спираща дъха
Снимка: Историята на аспирина
Историята на ацетилсалициловата киселина, известна под търговското наименование „Аспирин“, е поредица от много съвпадения.
Аспиринът се използва в медицината от 1897 г. като средство за намаляване на болката и на температурата. В средата на 20 век американският лекар Лорънс Крейвън забелязва, че често се получава кървене при пациенти, на които препоръчва дъвка с ацетилсалицилова киселина след тонзилектомия. Оказа се, че пациентите надвишават препоръчителната доза няколко пъти. Лекарят решава, че този страничен ефект - разреждане на кръвта - може да бъде полезен за предотвратяване на инфаркти и инсулти. Откритията на Крейвън не бяха чути и на статията, публикувана през 1956 г., не се обръща внимание. Едва в края на 20 век проблемът с аспириновата профилактика отново се завръща.
Освен това в продължение на почти 80 години лекарите използват ацетилсалицилова киселина, без да знаят точния механизъм на нейното действие! Той става известен едва през 1971 г. благодарение на работата на английския биохимик Джон Уейн.
Оказа се, че киселината инхибира синтеза на специални биологично активни вещества в нашето тяло - простагландини, които участват в регулирането на телесната температура, във възпалителните реакции и във функционирането на системата за коагулация на кръвта. Ето защо аспиринът има толкова широк спектър на действие.
През 1982 г. Джон Уейн и неговите шведски колеги Sune Bergström и Bengt Samuelson получават Нобеловата награда за откриването на аспирина.
Ацетилсалициловата киселина е синтезирана за първи път от френския учен Чарлз Фредерик Джерард през 1853 г. Основата е кората на върбата, известна от древни времена.
Но ацетилсалициловата киселина във форма, подходяща за медицинска употреба, е създадена в лаборатории на Bayer. На 10 август 1897 г. немският химик Феликс Хофман уведомява колегите си - Артур Айхенрюн, д-р Карл Дуйсберг и професор Хайнрих Дрезер, които оглавяват изследователския отдел на компанията - че е в състояние да получи ацетилсалицилова киселина. Клиничните изпитания продължават година и половина.
Аспиринът става официалната търговска марка на Bayer на 6 март 1899 г.
Според законите на Германската империя от онова време химическите съединения не подлежат на патентоване, но е възможно да се регистрира уникална търговска марка. Следователно, за да се назове ново лекарство, е измислена думата "аспирин".
„A” е взето от „ацетил”, „спир” - от латинското наименование на билката ливадна сладка - спирея, богата на салицин, „н” - като типично завършване на думата за лекарство.
В началото аспиринът се продава под формата на прах, а от 1904 г. вече като таблетки. Бидейки евтин, ефективен и сравнително безобиден, той бързо се превърна в най-популярното лекарство за болка.
През 1952 г. се появяват таблетки с малка концентрация, а през 1969 г. таблетки аспирин са включени в комплекта за оказване на първа помощ на астронавти на Аполон.
Днес аспиринът се използва като антипиретик и аналгетик, като средство за предотвратяване на инфаркти и тромбози, в комплексното лечение на някои заболявания, например в гинекологията. Използването на аспирин като средство за лечение на симптомите на махмурлук е широко разпространено.
Използването на ацетилсалицилова киселина за консервация на зеленчуци бе определено за вредно от специалистите.
Знаехте ли тези факти за аспирина?
