Петък, 29.03.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

Красотата в науката (част 6)

Красотата в науката

Снимка: Красотата в науката

Колби, спиртни лампи и микроскопи са образите, които възникват в съзнанието ни, когато чуем думата „наука“, но що се отнася до изображенията науката може да предложи много повече.

Научните изследвания във Филип Морис Интернешънъл (ФМИ) обхващат широк кръг от теми – от отлаганията в дихателните пътища до анализ на генотоксичността и др. Тези изследвания включват моменти на визуална красота, която привлича окото и която ни дава възможност да увеличим познанията си в дадената област. Тук събрахме няколко изображения, за да демонстрираме красотата на науката и да покажем как тази красота ни дава възможност да научим повече за редица механизми и да обогатим световната база данни с резултати от проучвания.

 

Протеинови връзки

Красотата в науката

Между тези клетки от 3D човешка органотипична бронхиална клетъчна култура се намира протеинът ZO-1, оцветен в червено. Протеинът се експресира в здрави връзки; уплътнения между клетките, които формират пропускателна бариера. Непрекъснатите червени линии означават, че няма увреждане на клетките. При увреждане на клетките/тъканите, тези здрави връзки няма да бъдат видими.  

Тази публикация представя анализа на 3D клетъчни култури.

 

Бледо до розово

Красотата в науката

Ако искате вярвайте, но тютюневото растение има не само листа, но и красиви колоритни цветове.  Нашите учени изследват разнообразието на цветове, като започват от „дедите“, които са имали бледи или по-тъмни венчелистчета и кръстосват тези растения, за да се получи поколението, което виждате на изображението.

Ако искате да научите повече за цветовете на тютюневото растение, можете да прочетете това проучване.  

 

Бронхиален разцвет

Красотата в науката

На тази снимка са показани първични човешки бронхиални клетки от повърхността на трахеята. Ярко зеленото и червеното на това изображение са създадени чрез оцветяване за P63 и CD151 съответно. Защо са показани тези клетки? Защото изследването им дава по-дълбоко познание за физиологията на белите дробове – разбираме по-добре тяхната структура, функция и начина, по който реагират на различни стимули.

Прочетете повече за изследванията на ФМИ на клетъчни култури тук.

 

Светещи сфери

Красотата в науката

Тези странни светещи глобуси са сфероиди от човешки чернодробни клетки. Но защо са сфероиди? Това е сбор от клетки, който се използва, за да се наподоби орган. В нашите in vitro  изследвания ние разработихме технологията „бял/черен дроб на чип“ за целите на предклиничните проучвания. С по-нататъшното си развитие сфероидите могат евентуално да се използват вместо тестове с животни.

Изберете този линк, за да научите повече за технологията „орган върху чип“.

 

Съставен ген в назални клетки

Красотата в науката

Тази редица от 3D човешки органотипични клетки е извлечена от назален епител (в носа), съставен от ресничести клетки (които имат малки структури, подобни на косми), чашковидни клетки (които произвеждат слуз) и базални клетки (стволови клетки, които могат да се диференцират в други специализирани клетки). Червените точки показват експресията на РНК ген, наречен Hs-PPIB: т.нар. съставен ген.

За да разберете как и защо ФМИ изследва назални клетки, изберете този линк.  

„Красотата в науката“ е проект, които цели да разкрие някои от най-красивите аспекти на науката във ФМИ.

Компанията се гордее със своите над 430 учени и инженери от световна класа, и с приложението на най-модерните технологии, за да създава красива наука всеки ден. Ако тези изображения са събудили интереса ви, следете PMIScience.com и ФМИ в социалните медии.

Този проект се публикува със съдействието на Филип Морис България. 

Здраве и култура Здравен форум

30-09-2021 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

На този ден

На 29 март 1886 г.  напитката Coca-Cola за първи път е произведена в Атланта от Джон Пъмбертън.  Pеклама на Кока-Кола от началот... повече

Препоръчани страници