Красотата в науката (част 5)
Снимка: Красотата в науката
Колби, спиртни лампи и микроскопи са образите, които възникват в съзнанието ни, когато чуем думата „наука“, но що се отнася до изображенията науката може да предложи много повече.
Научните изследвания във Филип Морис Интернешънъл (ФМИ) обхващат широк кръг от теми – от отлаганията в дихателните пътища до анализ на генотоксичността и др. Тези изследвания включват моменти на визуална красота, която привлича окото и която ни дава възможност да увеличим познанията си в дадената област. Тук събрахме няколко изображения, за да демонстрираме красотата на науката и да покажем как тази красота ни дава възможност да научим повече за редица механизми и да обогатим световната база данни с резултати от проучвания.
Недиференцирани
Този остров на сини и зелени петна е клетъчна култура от човешки индуцирани плурипотентни стволови клетки. Тези недиференцирани клетки са култивирани от един първите постдокторанти в научноизследователския център на ФМИ, за да бъдат използвани в in vitro невронен модел на болестта на Паркинсон.
Научете повече за опита на постдокторантите на ФМИ ТУК.
Трикольор
Оцветяването на албумина (зелено), ядрата (синьо) и α-гладкомускулния актин (червено) в човешки чернодробни клетки и човешки звездовидни чернодробни клетки създава тази трицветна фасада. Тези 10-кратно увеличени клетки са култивирани заедно, за да се разработи комплексна система от модели на човешки черен дроб.
За да разберете защо са необходими по-комплексни системи на черен дроб, прочетете проучването за „черен/бял дроб на чип“ ТУК.
Прилепчиви клетки
На тази 3D човешка органотипична назална клетъчна култура са показани оцветени в синьо ядра и оцветен в червено Е-кадхерин, молекула, участваща в клетъчната адхезия, която играе ключова роля за поведението на клетките и формирането на тъкани. 3D клетъчните култури наподобяват по-добре физиологията на тъканите в човешкото тяло в сравнение с 2D културите или животинските модели.
Прочетете повече за 3D назалните клетъчни култури ТУК.
Електриково синьо
Как да разберем какви ДНК маркери има тютюневото растение? Чрез разделяне на амплифицирания микросателитен ДНК маркер с капилярна електрофореза – процес на натоварване на ДНК проби в капиляри от гел и пускане на електрически ток през тях. Токът предизвиква движение на ДНК молекулите в гела и колкото по-малка е ДНК молекулата, толкова по-далеч от началната си точка се придвижва тя.
Ако искате да разберете повече за метода на капилярната електрофореза, прочетете тази публикация.
Изумрудени неврони
Мрежата от невронни клетки на това изображение е получена от човешки индуцирани плурипотентни стволови клетки и е оцветена в зелено, което показва невронния маркер тубулин бета III. Изследването на невроните проведено от ФМИ цели да се създаде модел на болестта на Паркинсон и да се тестват неврозащитните ефекти на съединенията, извлечени от тютюн.
Обща информация и представяне на изследването на неврозащитните ефекти можете да намерите ТУК.
„Красотата в науката“ е проект, които цели да разкрие някои от най-красивите аспекти на науката във ФМИ. Компанията се гордее със своите над 430 учени и инженери от световна класа, и с приложението на най-модерните технологии, за да създава красива наука всеки ден. Ако тези изображения са събудили интереса ви, следете PMIScience.com и ФМИ в социалните медии.
Този проект се публикува със съдействието на Филип Морис България.