Сряда, 13.11.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

Красотата в науката (част 4)

Красотата в науката

Снимка: Красотата в науката

Колби, спиртни лампи и микроскопи са образите, които възникват в съзнанието ни, когато чуем думата „наука“, но що се отнася до изображенията науката може да предложи много повече.

Научните изследвания във Филип Морис Интернешънъл (ФМИ) обхващат широк кръг от теми – от отлаганията в дихателните пътища до анализ на генотоксичността и др. Тези изследвания включват моменти на визуална красота, която привлича окото и която ни дава възможност да увеличим познанията си в дадената област. Тук събрахме няколко изображения, за да демонстрираме красотата на науката и да покажем как тази красота ни дава възможност да научим повече за редица механизми и да обогатим световната база данни с резултати от проучвания.

Флуоресцентен p63

Красотата в науката

Имунофлуоресцентното оцветяване на тази 3D назална клетъчна култура показва транскрипционния фактор p63 в зелено и ядрата в синьо. Транскрипционният фактор действа като секвентно-специфичен ДНК-свързващ транскрипционен активатор или репресор (може да спре или да стартира определени ДНК секвенции). В това 40-кратно увеличено изображение p63 се използва като маркер за базални клетки.

Научете повече за 3D системите от клетъчни култури на ФМИ ТУК.

 

Гладки черва

Красотата в науката

В тази тъкан от човешки апендикс протеинът гладкомускулен актин (SMA) е оцветен в кафяво, което е добра позитивна контрола за SMA заради мускулните слоеве. Експресията на този протеин се регулира от хормони и клетъчна пролиферация (умножаване).

За информация относно научните изследвания на червата прочетете ТУК.

 

Проучване в тъмно синьо

Красотата в науката

Оцветяването с хематоксилин и еозин показва лигавицата (слоеве от клетки, съдържащи слузни жлези) на апендикса. На това изображение в тъмно синьо можете да видите разрез на жлезите – кръглите области, капсулирани в тъмно лилаво.

Прочетете още ТУК за научните изследвания на червата в проучването на ФМИ за „черво на чип“.  

 

Култура от теменужки

Красотата в науката

Едни от най-често използваните тъканни багрила в хистологията (изследване на микроанатомията) са хематоксилинът и еозинът. Хематоксилинът оцветява ядрата в тази 3D клетъчна култура от човешки назални клетки в синьо, а еозинът оцветява извънклетъчната матрица и цитоплазмата в розово, докато багрилото Алцианово синьо оцветява муциновите молекули (компонент на слузта) в синьо.

НаучетеТУК  повече за това как ФМИ използва назални клетъчни култури в изпитванията на Платформа 1.

 

Любопитната лисица

Красотата в науката

Имунохистохимичното оцветяване в тази 3D човешка органотипична назална клетъчна култура показва протеина FOXJ1 в кафяво, докато хематоксилинът маркира ядрата в синьо. Протеинът FOXJ1 е част от семейството FOX (forkhead box) от транскрипционни фактори, които играят ключова роля за клетъчната пролиферация и диференциация.

Култури като тези се използват в научните изследвания на тъкани за Платформа 1, с които можете да се запознаете ТУК.  

 „Красотата в науката“ е проект, които цели да разкрие някои от най-красивите аспекти на науката във ФМИ. Компанията се гордее със своите над 430 учени и инженери от световна класа, и с приложението на най-модерните технологии, за да създава красива наука всеки ден. Ако тези изображения са събудили интереса ви, следете PMIScience.com и ФМИ в социалните медии.

Този проект се публикува със съдействието на Филип Морис България. 

Здраве и култура Здравен форум

30-07-2021 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

Защо употребата на никотин вреди на здравето?
[Виж резултатите]

На този ден

На 13 ноември 1862 г.  Луис Карол започва да пише за приключенията на Алиса в Страната на чудесата. Фактът е записан в дневника му. Правил... повече

Препоръчани страници