Петък, 19.04.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

Красотата в науката (част 2)

Красотата в науката

Снимка: Красотата в науката

Колби, спиртни лампи и микроскопи са образите, които възникват в съзнанието ни, когато чуем думата „наука“, но що се отнася до изображенията науката може да предложи много повече.

Научните изследвания във Филип Морис Интернешънъл (ФМИ) обхващат широк кръг от теми – от отлаганията в дихателните пътища до анализ на генотоксичността и др. Тези изследвания включват моменти на визуална красота, която привлича окото и която ни дава възможност да увеличим познанията си в дадената област. Тук събрахме няколко изображения, за да демонстрираме красотата на науката и да покажем как тази красота ни дава възможност да научим повече за редица механизми и да обогатим световната база данни с резултати от проучвания.

  

Кръгов обхват

Красотата в науката

Тази кръгова клетъчна култура HeLa (съставена от безсмъртни клетки) действа като позитивна контрола за технологията RNAScope® – in situ изследване за хибридизация, което открива експресия на РНК в таргетни гени в различни човешки клетъчни култури. Тук таргетната генна експресия, пептидилпролил изомераза B, съставен ген, необходим за поддържането на основната клетъчна функция, е показана в червено.

Прочетете повече за приложението на технологията RNAscope ТУК.

 

Секвениране на растения

Красотата в науката

Използвано е секвениране на Сангер (разработено от нобеловият лауреат Фредерик Сангер), за да се покаже нуклеотидната секвенция (последователност) на нуклеотидите A (аденин), T (тимин), C (цитозин), G (гуанин) в ДНК веригата. Тук секвенирането на Сангер е използвано, за да се покаже под формата на хроматограма ДНК секвенцията на тютюнево растение. По-високите нива съответстват на по-интензивен флуоресцентен сигнал.

Научете повече за това как ФМИ секвенира растения ТУК.  

 

Адхезивен апендикс

Красотата в науката

Имунохистохимичното (IHC) оцветяване на този тъканен срез от човешки апендикс маркира молекулите на Е-кадхерин в кафяво. Е-кадхеринът е калций-зависима молекула, участваща в клетъчната адхезия и на практика той помага на клетката да се свърже с други клетки. Хематоксилинът се използва за контрастно оцветяване на клетъчните ядра в синьо.

Последвайте този ЛИНК, за да научите повече за това как се влияе Е-кадхеринът при излагане на прахови частици от аерозола на Платформа 1.

 

Имунохистохимично (IHC) оцветяване на тъкан от сливици

Красотата в науката

В тази човешка тъкан от сливици чрез имунохистохимично (IHC) оцветяване базалният епителен клетъчен маркер p63 и цитокератин 5 (CK5) се визуализира в кафяво, а цитокератин 14 (CK14) в червено. CK5 се вижда като кафяво мембранно оцветяване, докато оцветяването на p63 се открива в ядрото. Когато в ядрото отсъства p63, се вижда контрастно оцветяване в синьо с хематоксилин.

Научете повече за алтернативите на IHC на този ЛИНК.

 

Междинни

Красотата в науката

Областите, оцветени в кафяво, разкриват протеина виментин в този срез от човешки апендикс. Виментинът е междинен нишков протеин, които е основен компонент на цитоскелета на мезенхимните клетки.

В това проучване на бронхиални епителни клетки е изследвана експресията на виментин. Вижте повече ТУК.

 

„Красотата в науката“ е проект, които цели да разкрие някои от най-красивите аспекти на науката във ФМИ. Компанията се гордее със своите над 430 учени и инженери от световна класа, и с приложението на най-модерните технологии, за да създава красива наука всеки ден. Ако тези изображения са събудили интереса ви, следете PMIScience.com и ФМИ в социалните медии.

Този проект се публикува със съдействието на Филип Морис България. 

Красотата в науката (част 1)

Здраве и култура Здравен форум

27-05-2021 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

На този ден

На 19 април 1944 г. Казанлъшката тракийска  гробница е открита случайно  в североизточната част на Казанлък от  войници, които коп... повече

Препоръчани страници