Дъвчете внимателно: Който яде бързо, дебелее 3 пъти по-лесно
Снимка: Приемаме повече калории, отколкото изразходваме
Хората, които ядат бързо, често трябва да си купуват по-голям размер дрехи.
Рискът от напълняване се утроява за тези, които стават от масата чак когато усетят, че не могат да поемат нито залък повече.
Тази комбинация е възможно най-лесният начин показанията на кантара под нас да се увеличават безконтролно според проучване, публикувано в Британския медицински журнал.
Със стабилизирането на икономиките, появата на евтини промишлени храни и заведенията за бързо хранене обаче проблем става именно фактът, че хората приемат повече калории, отколкото изразходват.
Застояването пред телевизора допринася за епидемията от затлъстяване.
Застояването пред телевизора и компютъра с часове променя още повече хранителните навици.
Механичното поглъщане на храната не само деформира възприятията и човек неусетно се тъпче, но и създава зависимост от преяждане, установиха японски учени.
Екипът на проф. Хироясу Исо от медицинския факултет на Осакския университет в продължение на три години изследвал доброволци. Но за разлика от много други проекти вторачването нямало за цел да документира какво ядат, а как го правят. Наблюдавали 2100 жени и 1100 мъже на възраст между 30 и 69 г.
Оказало се, че половината от мъжете не ставали от масата, докато не се почувстват преяли. Изненадващо, жените се отличили дори като по-упорити - 58 на сто от тях не се отказвали преди храната да им стигне "до горе".
И само единият от двата фактора бил достатъчен за развалянето на фигурата, но в комбинация увеличавали риска от затлъстяване и за двата пола.
Такъв стил на хранене има пристрастяващ ефект.
Навиците, които допринасят за обезформянето ни, са много по-тясно свързани, отколкото си представяме. Ако се храним бавно, си даваме шанс да усетим засищането навреме. Благодарение на пораждащите се след 20-ина минути химически и хормонални сигнали чувството, че задоволяваме глада, достига до мозъка достатъчно време преди да започне преяждането, и той казва "стоп" на апетита, обяснява проф. Исо.
Всяка хапка трябва да се сдъвква по много пъти.
Но ако на някого му изглежда твърде досадно, може да забави темпото, като вместо с обичайните прибори се храни с нетипични или размени ръцете така, че да му е възможно най-трудно да използва ножа и вилицата.
Струва си да се опитаме да променим навиците си, това напълно зависи от нас, за разлика от генетичните причини за затлъстяването, срещу които в много случаи може да се чувстваме безсилни, съветва ученият.
Резултатите от изследването показват как масовият шаблон на хранене допринася за епидемията от затлъстяване, коментира Елизабет Уилсън от университета на Ню Саут Уейлс, която също работи над проблема, но в Австралия. Тя е инициатор на програма за окуражаване на добрите хранителни навици сред децата - да ядат бавно, многократно да сдъвкват хапките, да се хранят на масата с останалите членове на семейството, а не над лаптопа в леглото. Така ще получават контролирани порции според възрастта, а не огромни в израз на криворазбрана грижа.
Големите прибори за хранене също помагат да не усетим, че преяждаме. Когато се храним с по-малка лъжица, ние я поднасяме към устата си много повече пъти, което ни създава усещането, че сме яли много. При едрогабаритните е тъкмо обратното.
Уонсинк предупреждава и за друг неосъзнат риск. Ако обядът стои на масата - съдът с лазаня, купата с картофи, парчето сирене, си досипваме без мярка.
Препоръката е яденето да се оставя на минимум 2 метра.
Според учения това е достатъчно да ни разколебае да станем за "допълнително".
Прибирайте сладките неща в шкафа, а буркана с бадеми дръжте на кухненския плот. Далече от очите, далече от сърцето - това е универсално правило, което важи и за храната, смята ученият.
Ако оставите шоколадовото десертче на видно място, ще изядете първо него, при това между другото.
Срещу преяждането може да се борите и с храна.
Напълнете купата за лакомства със сурови ядки и плодове и при нужда да хапнете нещо вземете от тях. В началото е трудно да се свикне с новите правила, но за 2-3 седмици човек се приспособява и свиква, обяснява Уонсинк.
