Кой бизнесмен и филантроп е наричан Оракулът на Омаха
Снимка: Кой бизнесмен и филантроп е наричан Оракулът на Омаха
Уорън Бъфет, наричан още Оракула от Омаха, е един от най-богатите хора в света.
На 90 годишна възраст, неговото богатство е оценено от Форбс на 80,6 милиарда долара. Роденият на 30 август 1930 г. Бъфет е смятан за един от успешните инвеститори в света.
Той е син на щатски конгресмен и купува първите си акции на 11 годишна възраст, а плаща първите си данъци на 13 години. Той управлява Berkshire Hathaway, която притежава повече от 60 компании, сред които застрахователната Гейко, производителя на батерии Дюрасел и веригата ресторанти Дейри Куин. Той заяви, че ще дари 99% от състоянието си, като до този момент е дал за благотворителност близо 41 милиарда долара, предимно на фондация Гейтс и фондацията на децата си.
Стратегическият подход на Бъфет към инвестирането е добил легендарни измерения. Неговите действия и изказвания са следени от инвеститорите по целия свят като не малко от тях опитват да подражават на стратегията му. Но дали успяват?
Стратегията на Бъфет
Бъфет следва стратегията на Бенджамин Греъм, първият, който осъзнава, че собствеността върху акции от компания е равнозначна на собственост върху част от бизнеса на компанията. Оракулът от Омаха инвестира в подценени акции на компании на базата на фундаментален анализ.
Бъфет извежда този подход за инвестиране на друго ниво. Много инвеститори, следващи неговия подход, не подкрепят хипотезата за ефективния пазар (EMH). Тази теория предполага, че акциите винаги търгуват на справедливата им стойност, което затруднява инвеститорите или да купуват акции, които са подценени, или да ги продават на завишени цени. Последователите на Бъфет вярват, че пазарът в крайна сметка ще започне да благоприятства онези качествени акции, които за известно време са били подценени.
Бъфет обаче не се занимава с тънкостите на търсенето и предлагането на фондовия пазар. Всъщност той изобщо не се занимава с дейността на фондовия пазар. Това се подразбира в известната му перефраза на цитат на Бенджамин Греъм: „В краткосрочен план пазарът е машина за гласуване, но в дългосрочен план е машина за претегляне.“
Той разглежда всяка компания като цяло, така че избира акции единствено въз основа на общия им потенциал като компания. Задържайки тези акции дългосрочно, Бъфет не търси капиталова печалба, а собственост в качествени компании, способни да генерират печалба. Когато Бъфет инвестира в компания, той не се интересува от това дали пазарът в крайна сметка ще признае стойността на компанията. Той е загрижен за това дали тази компания може да печели пари.
Аномалията на Бъфет
Колко постижимо за инвеститорите е да „намират“ през целият си живот точно тези подценени компании и акции, които ще им донесат печалба в дългосрочен аспект обаче? Според мнозинството от анализаторите това е невъзможно. Ако някой успее да го направи това е чиста проба късмет.
Уорън Бъфет обаче е аномалия, твърди анализ на американското издание на Форбс. Това, което е постигнал през годините е контрааргументът. Той е победил пазара с около 1000-1500 базисни точки годишно средно в продължение на десетилетия. Това е достатъчно дълго, за да се твърди, че просто има късмет. Професорите по икономически отношения казват „Да, да, Уорън Бъфет го е постигнал и какво от това? Вие можете ли да го направите?“
Това е неубедително за повечето инвеститори. Успехът на Бъфет е твърде необикновен. Много анализатори са се опитали да последват примера му, а малцина са успели. Единственото обяснения е, че е гений. Акционерите на Berkshire са изградили някакъв култ около него. Те изучават станалото прословуто гоидшно обръщение към тях. Те го празнуват на фирмените срещи в Омаха. Публиката знае името му. Президентите търсят неговия съвет. Goldman Sachs се обърна към него, когато имаха проблеми (през 2008 г.). Твърди се, че за него са написани над 50 книги.
Що се отнася до неговия метод – изглежда, че е прост, основан на няколко добре формулирани принципа, основни понятия като „инвестиране в стойност“ (купуване на солидни компании, когато те са в немилост и намаляват цената), коригирани с парченца истинска управленска мъдрост и здрав разум. Но Уорън променя рецептата с неясни интуиции … Започва с вестници, компания за бонбони и застраховка. Изведнъж той купува железопътна линия (Burlington Northern), след това банкови акции. След това Крафт Хайнц (което се оказва един от неуспехите му). След това той се гмурка в петролния бизнес, когато цените на енергията се колебаят близо до колапс. И той е Coca-Cola завинаги (400 милиона акции). Наскоро той казва, че неговият „трети бизнес“ (след застраховки и железопътни линии) е Apple – той притежава над милиард акции.
Няма очевидна логика за структурата на собственото му „шеметно портфолио“. Това дори не е портфолио в технически смисъл. Това е колекция от до голяма степен несвързани избори. Но работи. Бъфет е наистина аномалия, на пазар, където 88-97% от всички активно инвестиращи в акции не успяват да победят бенчмарка.
