С кораба Радецки четата на Христо Ботев преминава Дунава
Снимка: С кораба Радецки четата на Христо Ботев преминава Дунава
Параходът „Радецки“ е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.
„Радецки“ е австрийски пътнически параход, построен през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда“, гр. Буда, и предназначен за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Галац и Оршова. Наречен е на фелдмаршал Йозеф Радецки.
На 16 май и 17 май 1876 г. „Радецки“ извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитан Дагоберт Енглендер писмено обръщение – ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй, като непременно пояснява:
"…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България."
Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.
На парахода Радецки и знаменития преход на Ботевата чета с него Иван Вазов още същата 1876 година посвещава популярните стихове, превърнали се впоследствие в патриотична песен:
Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и "Радецки" гордо плува над златни вълни.
Но кога се там съзирва Козлодуйский бряг, в парахода рог изсвирва, развя се байряк.
Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам.
Горд отпреде им застана младият им вожд - па каза на капитана с гол в ръката нож:
- Аз съм български войвода, момци ми са тез, ний летиме за свобода кръв да лейме днес.
Ний летим на България помощ да дадем и от тежка тирания да я отървем.
Парахода остави ни и по начин благ, та дружината да мине на родния бряг.
Капитана - немец същи - отказва - тогаз Ботев люто се намръщи, вика с бурен глас:
- Туй го искам, не се моля: всички сте във плян. Тук се гледа мойта воля, аз съм капитан!
Чуй, там днеска мре народа в бой с ужасен враг! Карай бързо парахода на българский бряг!
И гласа му става страшен при тия слова, немец бледен и уплашен преклони глава.
Бърже парахода плува към желаний край, Дунавът се по вълнува, весело играй.
Много време се измина как не бе носил храбра българска дружина- твар за него мил.
А дружината запява песен зарад бой и байряка се развява гордо с лева свой.
Парахода веч наваля на милия бряг, Ботев шапката си сваля, че говори пак:
- Хайде, братя, излезнете, тука ще се спрем и земята цалунете, дето ще да мрем!
И от радост упоени пред левския стяг всички падат на колени на светия бряг.
- Братя! - вика им войвода със гърмовен глас. Скоро радостно народа ще посрещне нас!
Скоро с гръм ще поздравиме Стара планина, кървав бой ще заловиме с турски племена!
Ний във битки не сме вещи, малко сме на брой, но сърца ни са горещи- гладни сме за бой!
Скоро турчин ще изпита грозната ни мощ: правдата е нам защита, левът ни е вожд!
И по цяла околия глас екна съгрян: "Да живее България, смърт на зли тиран!"
Възстановяване (1966)
На снимката: Спускане на вода на плаващия кораб-музей „Радецки” след възстановяването му в Корабостроителния и кораборемонтен завод „Иван Димитров”, Русе. 28.05.1966 г.
Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен (Според инж. Иван Алексиев корабът е бракуван и унищожен през 1914 г.). В началото на 1960-те в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964 и 1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач „Пловдив“ (също построен в корабостроителницата Óbuda през 1951 г.) с водни колела, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено е открит и обявен за музей. Днес е част от Стоте национални туристически обекта. След ремонта през 1988 – 1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и „Радецки“ от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб.
Днес реставрираният параход функционира като музей на революционното движение, чиято експозиция е разположена в салон 1-ва класа на кораба. Извършва и кратки туристически екскурзии по река Дунав. Намира се в специално пригоден за него пристан до гр. Козлодуй.
През 2005 г. се провежда дарителска акция „Да спасим кораба Радецки“. Дарителската акция има за цел да събуди патриотизма на българския народ и да накара хората да дарят пари (1 лев), за да спасят една от реликвите на българската история.
