Конференция с Андрей Слабаков: Европейска стратегия за борба с рака
Снимка: Конференция с Андрей Слабаков: Европейска стратегия за борба с рака
Европейска стратегия за борба с рака: Дългосрочният ефект върху нашето здраве
Онлайн конференция с евродепутати и международни и български експерти в онкологията, организирана от Андрей Слабаков в края на миналата година.
Откриване и встъпителни думи
Андрей Слабаков – член на специалната комисията за борба с рака (BECA) l Европейския парламент.
Онкоболните се увеличават и смъртността расте – увеличението на заболеваемостта е с 50% от 1995 до 2018 г., а разходите за същия период са нарастнали от 52 млрд евро на 103 млрд евро. През 2020 г. – 2.7 млн души в ЕС са били диагностицирани с рак, а 1.3 млн души са починали. Европейският съюз обяви плана си за борба с рака. Аз като заместник-координатор в Специалната комисия за борба с рака към Европейската комисия, участвам в предложенията за дългосрочна стратегия за борба с рака. А м България не е приет на национално ниво такъв план. Това е причината да организирам виртуална кръгла маса с представители на Европейския парламент и Европейската комисия, както и редица представители на фармацевтичната индустрия и международно признати български онколози.
Планът за борба с рака, поглед напред
Йоанна Копчинска – заместник-председател на Специалната комисия за борба с рака за ЕКР (видео обръщение)
- Равен достъп до онкологична грижа за всички пациенти, независимо къде се намират.
- Политиката за профилактика трябва да бъде част от общата политика за борба с рака
- Да се дефинират и гарантират иновативни терапии и равен достъп до набор от лекарства и технологии
- Нужни са истински партньорства на широка база между политика, наука и професионалистите – експерти.
Пиетро Фиоки, евродепутат от групата на консерваторите и реформаторите, и докладчик в сянка в комисията за борба с рака BECA
- Има възможност за намаление от 40% на смъртността от ракови заболявания.
- На първо място е профилактиката и ранното диагностициране.
- Насърчаване на по-добро поведение и повишаване на качеството на живот – по отношение на приема на алкохол и нездравословни храни
- По добро обгрижване на пациента след хоспитализация – например психолигична помощ
- Европа трябва да работи за уеднаквен подход, например в някои райони и стани в Европа 90% от жените преминават на редовен скрийнинг, на други места - 10%. Тези съществени различия трябва да бъдат преодолени.
- Различия има и в смъртността – това зависи от здравето на населението и здравните системи.
- Подобряване на здравния статус на населението и усъвършенстване на здравните системи - това са двете неща, чрез които може да се спасят животите на много хора
- И не на последно място - да се спестят ресурси
- В Италия относно равния достъп за лечение – има региони, където здр власти са по-активни, а в други – ниско ниво на скрийнинг, не се обръща достатъчно внимание на най-ефективните начини за лечение. Имаме прогрес по отношение на мобилността, но има и пречки – например един сицилианец няма същия достъп до грижа, както в Милано, селските райони нямат същите възможности, както в градове, но това е навсякъде в Европа.
- Новата стратегия – трябва да се основава на принципа „никой да не остане необгрижен“ – “Noone left behind”
- Италия има план от преди около 20 години, но не е прилагал изцяло, не е актуализиран в съответствие с новите насоки и това е проблем с цяла Европа , а има такива страни които няман план.
Специалната мисията на Европейския съюз за иновации в онкологията
Барбара Киерстенс – Действащ директор на дирекция „Здравеопазване“, Генерална дирекция за научни изследвания и иновации, Европейска комисия.
Програмата Хоризонт Европа предвижда 1.98 млрд евро – по 5 мисии за първите 3 години – това са климатични промени, климатично неутрални и умни градове, възстановяване на океаните и водите, пакт за почвите/земята и мисия за борба с рака.
3 са основните приоритети в мисията за борба с рака- засилване на конторола върху раковите заболявания, поставяне на гражданите и пациентите в центъра на научните изследвания и иновации и централна роля с нови политики на ЕС за провеждане и прилагане на научни постижения и иновации
Поставената цел е – подобряване на живота на над 3 млн души до 2030 посредством превенция, лечение, вкл и помош за семействата на онкоболните, по-дълъг и по-качествен живот.
Затова провеждаве постоянен диалог със страните-чренки, диалог с заинтересованите страни и с тези, от които зависи прилагането – експертите и специалистите
Европейският парламент е мястото, на което да се чуе гласът на ЕС гражданите.
А на 29 септември Еврокомисията излезе със специално комюнике и план за план за действие.
Гледната точка на Европейския парламент
Долорс Монсерат (Европейска народна партия) – Докладчик на Европейския парламент относно Стратегията на ЕС за фармацевтичната индустрия и лекарствата
През 2020 г. диагностицираните с онкологично заболяване са били 2,7 млн., като 1,3 млн. от тях са загубили битката с болестта.
Прогнозираното увеличение за диагностициране е до 3,4 млн. души - това означава нарастване на заболелите с 26%.
Целта на плана е до 2035 г. да не се допусне увеличение, а да се намали процента на заболелите спрямо 2020 г. с поне 25%.
Европа трябва да си даде сметка, че това предизвикателство става все по-сериозно. Необходим е всеобхватен подход на всички правителства и да се използва целият потенциал, борбата с рака е определена като приоритет за Европейския съюз.
Българската гледна точка и подход към борбата с рака
Д-р Мария Тюфекчиева – началник отдел „Промоция на здравето и профилактика“ към дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“, Министерство на здравеопазването
Смъртността от рак е на второ място след сърдечно-съдовите заболявания
Нови технологии, научни постижения и иновации при профилактиката и подобряване на качеството на живот и на лечението – са ключови за постигане на резултатност.
За първична профилактика на рака на маточната шийка – имаме план, така също и за ефективността на ваксините за това раково заболяване
Повишаване на информираността на населението – ще доведе до намаляване на честота на това онкологично заболяване
Стратегията за НЗБ до 2025 предвижда редуциране на нивото на факторите на риска в психо-социалната и околната среда, профилактични прегледи , вкл. и на лица със затруднен достъп до мед заведения и грижа. България изпълнява ангажиментите си към Рамковата конвенция за контрол на тютюна за адресиране на тютюнопушенето, като рисков фактор
Наредба 8 за профилактични прегледи и диспансеризация – включва скрийнгови прегледи за определени възрастови групи и някои видове ракови заболявания – напр. простатата
Създадена е Работна група от експерти за изработване на национален анти-раков план, в момента се обобщават техните предложения, те ще бъдат разгледани и анализиране и ще се пристъпи към конкретно изработване на плана на МЗ.
Д-р Стефан Константинов участва в дискусията виртуално, като се включи с пожелания за успех към Андрей Слабаков, и постави директно въпроса към него относно точка 3.2 от плана на Европейската комисия „Постигане на Европа без тютюн“ /Пожелавам на г-н Андрей Слабаков успех в начинанието и пълна посветеност в прилагане на Европейски план за борба с рака, включително и точка 3.2 от него - Achieving a tobacco-free Europe/ . Андрей Слабаков отговори, че Европа без тютюн може да е много трудна, ако не и невъзможна цел за постигане, но има вече различни решения за борба с тютюнопушенето.
„Моят личен съвет е никога да не се започва. Европа без цигари е хубаво, но е добре да се погледне към алтернативите, ако тютюнопушенето не може да бъде напълно изкоренено“ , каза Слабаков.
Дългосрочният ефект от Планът на ЕС за борба с рака върху нашето здраве - кръгла маса
Участваха следните специалисти с теми, касаещи онкологията:
Проф. д-р Добрин Константинов – Началник на Клиника по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, София: "Децата с онкохематологични заболявания в България - перспектива през призмата на Европа",
Доц. д-р Димитър Калев – Ръководител на Направление "Медицинска онкология и лъчетерапия" в Онкологична болница, Варна: Троицата на Националния раков план: дефиниции / решения / политики,
Доц. д-р Илина Мичева – Началник на Отделение по трансплантация към Клиниката по хематология в болница “Св. Марина”, Варна: „Клиничната хематология в България на фокус. Съвременни предизвикателства и непосрещнати нужди в грижата за пациенти със злокачествени кръвни заболявания“
Доц. д-р Наталия Чилингирова – Началник на Клиника по медицинска онкология към УМБАЛ "Сърце и мозък", Плевен: „Европейският план за борба с рака в България – предизвикателства и перспективи“
Представи предизвикателствата и преспективите през плана за БЪлгария.
Планът на борла с рака на Комисията е нов основен стълб в цялостната здравна политика на ЕС, той променя изцяло подхода към здравето на населението като цяло.
С него се маркира стъпка в нова ера в превенецията и грижата за хората.
Той отчита сътрудничеството и колективните усилия и координирани действия към един обновен ангажимент.
А също така и бележи подадена ръка в глобален мащаб за борба с рака.
Тя очерта 4 основни приоритета – превенция, ранно откриване и скрийнниг, диагностика и лечение.
Повишаване на качеството на живот на онко-пациентите с тази болест.
Целият набор от приоритети трябва да бъдат пряко свързани с постиженията на научните изследвания и достижения, иновациите и дигиталните технологии.
Доц. Чилингирова очерта множеството рискови фактори, като тютюнопушене, употреба на алкохол, затлъстяване и нездравословно хранане, липса на физическа активност, замърсяването на въздуха и околната среда. Тя се спря на високата заболеваемост и смъртност от карцином на белия дроб, като посочи, че пълният отказ от тютюнопушене остава неоспорим и най-важния начин на интервенция за намаляване на риска от раз на белия дроб дори и при дългогодините пушачи. Също така, насърчаване на пълния отказ, заедно с методи за модифициране на експозицията на канцерогенни и регулярен скрийннинг на високорискови групи, като настоящите пушачи, но и бившите пушачи – ще има значително въздействие за намаляване на смъртността от рак и други заболявания, причинени от тютюнопушенето, сред които са сърдечносъдови заболявания, диабет и други социално значими болести.
Евродепутатът Пиетро Фиоки постави въпроса за отношението към новите никотинови продукти с нагряване. Доц Чилингирова посочи, че е нужно да се вземат предвид научните заключения, включително и заключението на FDA за модифицирана експозиция при тези нови изделия, но тя подчерта, че те могат да бъдат възможност единствено за определена група пушачи, които не се отказват, а пълният отказ си остава най-добрият начин за намаляване на риска.
Участие взеха и:
- д-р Александрина Влахова – Председател на Българското дружество по патология с тема „Диагнозата, без която не можем“
- д-р Станимир Хасърджиев – Създател и Председател на Национална пациентска организация (НПО): „Защо пациентът трябва да е във фокусът на всяка онкологична стратегия“.
- специален гост Ивана Катанео – Заместник-председател на Онкологична платформа на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA)
- Д-р Ивиан Бенишев – Директор на дирекция „Лечебни дейности“ със заключителни думи от Министерството на здравеопазването на Република България
