Кои професионалисти понякога чупят “четвъртата стена”
Снимка: Кои професионалисти понякога чупят “четвъртата стена”?
Повечето театрални постановки и филми имат тенденцията да чупят четвъртата стена и актьорите да разказват историята на зрителя като свършен факт.
Четвъртата стена е художествена концепция, характерна за визуалните произведения – персонажът не знае, че всъщност е измислен герой в нечия художествена творба и не предполага за съществуващата аудитория, която го наблюдава. Tова е екранът на телевизора, невидимата стена в театъра, разделяща сцената и аудиторията. Този прийом присъства буквално навсякъде: разделението между персонажите и зрителите помага да се съхрани доверието на зрителите – доколко персонажът възприема света на художественото произведение като действителен, за да успее и зрителят да повярва в това.
Четвъртата стена е термин, който се използва в театъра, а по-късно и в други видове изкуства – кино, комикси, видеоигри. Понятието е измислено от Дени Дидро още през 18 век, но започва да се използва активно през 19 век, с появата на така наречения „театрален реализъм“. В последствие се употребява за обозначение на въображаемата граница между измисления свят и неговите наблюдатели.
Действието на актьора, обръщащ се директно към зрителя от сцената или екрана, се нарича разрушаване на четвъртата стена.
Този метод е особено разпространен в комедиите и анимациите, но все по-често се използва и като похват в сериозните, драматични произведения.
Обикновено, когато се изявяват актьори, те избягват „да чупят четвъртата стена“. Дори когато гледат извън сцената, те не гледат директно към публиката. И все пак актьорът е свободен да бъде себе си, да прави контакт с очите, да показва истинските си чувства и да говори на публиката.
