Клиничната хомеопатия - метод в ръцете на лекари-хомеопати
Снимка: Хомеопатията трябва да бъде практикувана само от лекари
Пациентски организации "Заедно с теб" организират на 17 октомври 2013 г. Кръгла маса на тема:
Клиничната хомеопатия - полезен метод в ръцете на квалифицирани лекари-хомеопати
Хомеопатията - предизвикателства в онкологията и белодробните заболявания. Против ваксините ли са хомеопатите? Каква е разликата между клиницисти хомеопати и класически хомеопати? Митове и реалности.
Участие в дискусията за хомеопатията ще вземат:
1. Д-р Райна Томова, специалист по вътрешни болести и сертифициран клиничен хомеопат, зам.- председател на Българска медицинска хомеопатична организация, управител и преподавател в Европейската школа по клинична хомеопатия.
2. Д-р Слави Филчев, Доктор на медицинските науки, специалист по педиатрия и детска пулмология (детски белодробни болести), заместник председател на Българската медицинска хомеопатична организация и преподавател към Европейската школа по клинична хомеопатия, дългогодишен асистент към Катедра по педиатрия на Медицинския университет, в момента е ръководител на Отделение по педиатрия в Пета МБАЛ – София, избран за най-добрия детски пулмолог за 2012 година (анкета на Дарик радио), има дисертация върху детската астма и повече от 70 научни публикации в областта на педиатрията и астмологията, работи и преподава хомеопатия от 10 години
3. Д-р Зорка Угринова, специалист по обща медицина, сертифициран клиничен хомеопат, секретар на Българска Медицинска Хомеопатична Организация, преподавател по Клинична хомеопатия към Европейска Школа по Клинична Хомеопатия
4. Пенка Георгиева, председател на Пациентски организации "Заедно с теб".
На Кръглата маса за хомеопатията ще бъдат поставени въпросите:
1. Каква е разликата между клиницисти хомеопати и класически хомеопати?
2. Колко школи има у нас и по какво се отличават те?
3. Какво НЕ Е хомеопатията?
4. В кой момент трябва да се спре хомеопатичния препарат/препарати и да се премине към стандартно медицинско лечение? Какъв специалист трябва да направи това?
5. Против ваксините ли са лекарите хомеопати и кой има интерес от такова спекулативно твърдение?
6. Има ли място хомеопатията при овладяването на постваксиналните реакции?
7. На какви лекари хомеопати трябва да се доверяваме?
8. В кои случаи хомеопатията е безсилна?
Д-р Райна Томова: Какво представлява хомеопатията?
Пациентите я наричат „нежната медицина”. Метод, който повлиява индивидуалната реактивност на организма, използвайки медикаменти в безкрайно малки дози, подбрани по принципа на подобието. Резултатът – пациентът преодолява множество заболявания с лекота и с помощта на медикаменти, които нямат никакви странични ефекти и по никакъв начин не „товарят” организма. За това свидетелстват и все по-многобройните в последните години клинични проучвания в областта на хомеопатията. Едно такова българско проучване днес пред Вас ще представят двама водещи български специалисти - проф. Тодор Попов и д-р Слави Филчев.
Хомеопатията е отличен, ефикасен и в същото време щадящ метод на лечение, но не е панацея. Оттук идва и логичният въпрос кой може да прецени кога хомеопатията може да помогне и кога е необходим друг тип лечение. Отговор на този въпрос намираме освен в здравата логика, и в Закона за здравето, гл. 6 „Неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве”, чл.167:
„Право да практикуват хомеопатия имат български граждани и граждани на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по професионално направление "Медицина" или "Дентална медицина".
Тази постановка на закона не е случайна. Ролята на лекаря е да прецени съобразно диагнозата, стадия на заболяването и прогнозата при съответния пациент дали е възможно повлияване единствено с хомеопатия или тя може да бъде само допълващ конвенционалното лечение метод.
Тук трябва да се отбележи, че в световен мащаб (в това число и в България) има две течения в хомеопатията – клинична, която в България се преподава в Медицинските университети в сътрудничество с Европейската школа по клинична хомеопатия и т.нар. „класическа” хомеопатия. Тези две течение, макар и да използват едни и същи медикаменти, имат дълбоки различия в своите възгледи. Според класическата хомеопатия не е нужно да си лекар, за да практикуваш хомеопатия, не е нужно да поставяш диагноза, достатъчно е да събереш подробен разказ от пациента за неговите симптоми и на тази основа да определиш подходящия за него медикамент, като превес от всички симптоми за определяне на медикамента имат психологическите такива. Това „класическо” течение в хомеопатията отрича напълно конвенционалната медицина и счита, че всичко може да се излекува с подходящия хомеопатичен медикамент – от хрема до рак. Това са изключително несериозни постановки от гледна точка на съвременната медицина и е добре пациентите да правят разлика между тези два типа хомеопати, за да не излагат здравето си на излишен риск.
Клиничният хомеопат например няма да Ви посъветва да не изпълнявате задължителния имунизационен календар при Вашето дете, защото добре знае какви могат да бъдат последствията от това. Все пак в задължителния календар са включени опасни и представляващи тежък терапевтичен проблем заболявания. Той обаче ще Ви предложи немалко хомеопатични медикаменти за намаляване на възможните странични ефекти от ваксините. Той също така ще Ви обясни, че „доброволните” ваксини не са препоръчителни освен при увредени, хронично болни хора. Противогрипната ваксина напр. спокойно може да бъде заменена от индивидуална хомеопатична програма за стимулиране на имунната защита и устойчивостта към респираторни вирусни заболявания.
Клиничният хомеопат ще Ви обясни, че ако сте онкоболен не бива да отлагате конвенционалното лечение, защото хомеопатията НЕ може да Ви излекува от рак. Но хомеопатията може да Ви помогне за туширане на тежките странични ефекти от лъчетерапията и химиотерапията и да подобри качеството Ви на живот, така че да преминете по-леко и с достойнство през това изпитание.
Хомеопатията е метод на терапия, надграждан над медицинското образование и че БЛС кредитира като продължаващо обучение курсовете за лекари, организирани съвместно от Медицинските университети на София, Пловдив, Варна и Плевен и Европейска школа по клинична хомеопатия.
Д-р Слави Филчев: Хомеопатията е безопасен лечебен метод, но трябва да бъде практикуван само от лекари
Да си призная, все още ме учудва фактът, че в обществото продължават да се дискутират проблемите на хомеопатията: Действа ли тя? Как точно действа, какво има в гранулите, колко е разредено, шарлатани ли са хомеопатите? Кой е истински хомеопат и кой не е и т. н. Някой да задава подобни въпроси за акупунктурата? И при нея липсва научна парадигма за нейното действие, но някой да се интересува от това?
От позицията на моята теоретична и академична подготовка и не на последно място от огромния ми практически опит мога да отговоря еднозночно на всички тези въпроси така:
Хомеопатията, макар и емпиричен, е незаменим, ефикасен и безопасен лечебен метод, от който не бива да лишаваме нашите пациенти. Тя не е панацея, мистерия, чудо или измама, тя е един най-често комплементарен, но ефикасен метод, който, както всяка дейност, свързана пряко със здравето на хората, трябва да бъде практикуван от лекари и само от лекари. Водопроводчици, безработни техници, недоучили неудачници нямат право да се докосват до болния, камо ли да се разпореждат със здравето му! Проблеми с фатално увреждане на здравето на пациенти, причинени от „хомеопати“ се срещат единствено в страни, в които хомеопатията се практикува от нелекари.
През последната година имахме удоволствието да работим върху един изследователски проект с един от най-изтъкнатите български алерголози, капацитет с международна известност – Професор Тодор Попов от Клиниката по алергологиа и астма на Александровска университетска болница. Той е баща на нова, революционна методика за изследване на степента на алергичното възпаление при астмата – виновник за увреждането на белия дроб при тези болни – темепературата на издишания въздух. С помощтта на конструирания от неговия екип уникален апарат изследвахме температурата на издишания въздух при деца с тежка бронхиална астма. Извесно е, че тази температура отразява степента на алергичния процес в белия дроб – колкото е по-висока, толкова е по-силна алергията и вероятността за появата на тежък астматичин пристъп и хронифициране на страданието.
Изследваните деца получаваха препоръчваното от медицинските стандарти, (с които ние, като хуманнни лекари се съобразяваме абсолютно), инхалаторни медикаменти. Оказа се, че в групата деца, в която по желание на родителите беше добавено съответното хомеопатично лечение, се постигна по-бързо и по трайно нормализиране на клиничното състояние, респективно нормализиране на белодробната функция и алергичното възпаление. Нашите резултати, представени на тазгодишната конференция на лекарите – клинични хомеопати в Албена, показа недвусмислено не само ефективността на метода, но и безспорната му стойност като комппрементарен метод дори и при тежките заболявания.
Д-р Зорка Угринова: Практикуването на хомеопатия изисква клинични познания
Практикуването на клинична хомеопатия изисква медицински познания, защото едни и същи симптоми и оплаквания при пациента могат да бъдат в контекста на различни заболявания, не всяко от които подлежи само на лечение с хомеопатия. Например:
Един кожен обрив при дете, изглежда по един и същ начин при уртикария, слънчева алергия, обрив от висока температура или скарлатина. Т.е. едни и същи оплаквания има при четири различни клинични диагнози, които изискват различен подход в лечението. Налагат се лабораторни изследвания на кръв, на гърлен секрет и т.н., които могат да се назначат и интерпретират само от лекар.
Друг пример- кашлица при пациент, описана като суха и мъчителна, може да бъде симптом при много различни диагнози- вирусна инфекция, пневмония, бронхиална астма, страничен ефект от някои конвенционални лекарства, приемани н-р заради високо кръвно налягане, а при децата с кашлица може да се манифестира често срещано поглъщане на чуждо тяло в дихателните пътища. При всички тези случаи се преслушват гърдите на пациента и се провежда обстоен клиничен преглед. Може да се наложат рентгенови снимки, консултация с кардиолог, кръвни изследвания, които трябва да бъдат адекватно интерпретирани.
Трети пример е още един чест симптом- сърбеж по кожата- може да се дължи на екзема, невродермит и дори първа проява на неоткрит захарен диабет.
Коремна болка може да бъде остър гастро-ентерит, вирусна инфекция, или изискващите спешно хирургично лечение остър апендисит, гинекологични проблеми- киста на яйчник, дори извънматочна бременност и т.н.
В заключение:
1. Обстоен клиничен преглед на пациента е абсолютно задължителен и решаващ в избор на подходящото лечение.
2. Хомеопатията е неделима част от медицината и може да бъде съчетавана с всички други медицински методи, в името на здравословното състояние на пациента.
Ето защо тя трябва да се практикува единствено и само от лекари.
