Климатично инженерство и контрол върху валежите: Наука или съмнение
Снимка: Китай тества дрон с изкуствен интелект, който предизвиква дъжд без химикали
Китай тества дрон с изкуствен интелект, който предизвиква дъжд без химикали. Какво означава това за земеделието?
- Нов тип климатична интервенция
В рамките на 22 минути над сушава територия в китайската Вътрешна Монголия се излива дъжд. Не от буреносен фронт, не от щастливо съвпадение, а в резултат на автономен дрон, управляван от изкуствен интелект. Машината не разпръсква химически вещества, както се прави при облачно засяване, а използва насочени микровълнови импулси, за да стимулира кондензацията в съществуващи облаци. Системата се ориентира в реално време по данни от сателити и наземни сензори – температура, влажност, въздушни потоци и плътност на облачната маса.
Китайски изследователи определят това като „аероплатформа за климатичен отговор“. Макар резултатите да са локализирани (дъжд над 7 кв. км), принципът е ясен: възможно е дъждът да бъде програмиран. Без химия, без тежка авиация, без международни скандали. Само с данни, алгоритъм и вълна.
- Контекст: земеделие, суша и нарастващото значение на валежите
Темата не е без значение за земеделието – особено в периоди като настоящия, когато сушата се превръща от изключение в ритъм. През 2023 г. например, по данни на JRC MARS Bulletin, засушаването в южна Европа доведе до средно 15% по-ниски добиви при пролетните култури. В България, според доклада на НИМХ от юни 2024 г., югозападните и североизточните райони регистрираха до 30% под нормата на валежи за периода април–юни.
На този фон, за фермерите в България темата не е нова. От години в различни региони се говори, че самолети „разбиват облаци“, че вятърните перки „прогонват дъжда“, че дъждът „се отклонява умишлено“. В разговорите това често се отхвърля като конспиративно мислене. Но реалността е по-сложна.
- Какво е климатично инженерство?
Научният термин за подобни технологии е модификация на времето – подкатегория на климатичното инженерство, при която се търси въздействие върху локални атмосферни процеси. Най-известният метод досега беше облачното засяване – използване на химични агенти (най-често сребърен йодид), които се изстрелват в облаците, за да стимулират валеж. Методът е използван от десетилетия, включително и в България, основно за борба с градушки. Според Световната метеорологична организация (WMO), към 2021 г. над 50 страни имат активни програми за модификация на времето, включително Китай, САЩ, ОАЕ и Русия.
Случаят с китайския дрон обаче е качествено различен. Няма химически следи. Няма самолети, няма вещество. Има прецизно прицелване във физиката на влагата чрез електромагнитна енергия. Това не само намалява екологичните рискове, но прави процеса по-лесно повторим и управляем – с потенциал за мащабиране в земеделски контекст.
- Въпроси без лесен отговор
На този фон въпросът „Възможно ли е някой да влияе на дъжда?“ вече не звучи толкова абсурдно. Идеята, че валежите могат да се пренасочват, усилват или потискат – вече не е само в сферата на подозрение, а в процес на патентоване, тестване и потенциално внедряване.
Разбира се, това отваря сложни въпроси:
- Къде е границата между локално въздействие и регионален дисбаланс?
- Може ли едно населено място да „изтегли“ валеж за сметка на друго?
- Ще бъде ли допустимо частни компании да управляват валежи над земеделски територии, където конкуренцията е висока, а природата – обща?
Китай заявява, че до 2030 г. ще изгради „мрежа за насочване на времето с изкуствен интелект“. В други държави се тестват различни подходи за модификация на валежите – с електрически заряди, с дронове или със свръхвисоки честоти. Все още няма глобален регламент, който да поставя етични и политически граници в тази област.
- Между недоверието и реалната трансформация
За фермерите, които гледат към небето със съмнение, ситуацията е следната: те може и да не знаят какво точно се случва над главите им, но усещат, че нещо вече е различно. И усещането им не е без основание.
Тепърва ще се налага да говорим за технологично посредничество в климата. Не като конспирация, а като нова реалност, която вече има прототипи, дронове, алгоритми – и геополитически последствия.
Важно е обаче да правим ясна разлика между реална научна разработка и интерпретации, които нямат фактическа основа. Фермерските страхове заслужават внимание, но отговорите изискват точност, а не внушение. Когато говорим за технологии, които променят атмосферата, разговорът трябва да бъде не сензационен, а отговорен. Да, технологичната възможност да се влияе върху валежите съществува. Но това не означава, че всяко усещане за „откраднат дъжд“ има технически отговор.
/zemedeleca.bg
