Китай е изградил глобална мрежа от стратегически важни пристанища
Снимка: Китай е изградил глобална мрежа от стратегически важни пристанища
Преди десет години китайският президент Си Дзинпин стартира Морския път на коприната, океанския компонент на неговата водеща инициатива „Един пояс, един път“. И въпреки че напоследък развитието на проекта се забави поради икономическите проблеми в Китай и съпротивата на САЩ, Пекин успя значително да разшири влиянието си в морската търговия и корабоплаването.
Китай е изградил глобална мрежа от стратегически важни пристанища
Си Дзинпин често е говорил за амбициите си да превърне Китай в „морска суперсила“. Пристанищната мрежа дава поглед върху мащаба на тези амбиции. Преди десет години Китай имаше дялове в 44 пристанища по света. Сега той притежава или управлява пристанища и терминали в близо 100 места в повече от 50 държави, обхващащи всеки океан и всеки континент. Много от тях са разположени покрай най-стратегическите водни пътища в света, което предизвиква голяма загриженост за Съединените щати.
Търговия и шпиониране
Както посочва The Washington Post, морският път на коприната на Китай минава на юг от собственото му крайбрежие, през основен транзитен маршрут в Индийския океан и най-натоварените морски въздушни точки в Близкия изток, завършвайки в Европа.
Държавни китайски компании са инвестирали по-голямата част от парите в проекта, което на практика превръща Пекин в най-големия оператор на пристанища, които са в центъра на глобалните вериги за доставки. Анализаторите казват, че това разширяване е не само критично за икономическата мощ на Китай, но има и сериозни военни последици.
„Това не е случайно. Твърдо вярвам, че има стратегически аспект на конкретните пристанища, в които искат да инвестират", каза пред изданието Карол Еванс, директор на Института за стратегически изследвания към Военния колеж на армията на САЩ.
Официално Китай изгражда своята морска мрежа, за да разшири и опрости достъпа си до световните пазари.
През 2018 г. засили присъствието си в пристанище Халифа в Обединените арабски емирства, важна връзка между Азия, Африка, Европа и Близкия изток. Китайската държавна Cosco Shipping построи търговски контейнерен терминал там, който сега управлява.
Но анализаторите отбелязват, че това също дава възможност на Пекин да шпионира движенията на американските военни. На свой ред китайски военни кораби вече акостират в пристанища и терминали, притежавани от Китай. По-специално такава флотилия влезе в нигерийското пристанище Лагос през юли.
В края на 2015 г. Китай призна, че изгражда военна база близо до търговското пристанище Джибути в Африка, само на шест мили от американска военна база. Китайската база беше официално открита през 2017 г.
Джибути се намира в устието на Червено море, на един от най-натоварените морски пътища в света, с около 10% от световния износ на петрол и 20% от търговските стоки, минаващи през тесния проток към и от Суецкия канал. Американски служители смятат, че Пекин няма да се ограничи до едно военно съоръжение близо до Джибути. Казват, че има признаци, че иска повече.
Къде се простират морските пипала на Китай?
На Пекин ще са необходими още няколко десетилетия, за да настигне САЩ по отношение на военно присъствие по света, но Китай вече разполага с най-големия и най-бързо развиващ се флот, който все повече се разширява отвъд бреговете на Източна Азия.
Например преди две десетилетия Китай не е имал военноморско присъствие в Индийския океан, но сега американски служители казват, че във всеки един момент в региона има шест до осем военни кораба.
Индийският океан е един от основните приоритети на Китай. Около 80% от търговията на Китай минава през този воден път, включително почти целия петрол. Инвестицията на Китай в местни пристанища изглежда е предназначена да защити маршрута. Пекин например получи 99-годишен наем за пристанището Хамбантота в Шри Ланка, което му даде важна опора на натоварения корабен маршрут между Азия и Запада.
Интересът на Китай към пристанища в Персийския залив и Червено море, според американски служители, надхвърля чисто търговски съображения. Много от тях са разположени на стратегически точки с интензивен корабен трафик. На тези места морските пътища са тесни и корабите са потенциално уязвими.
Изтекли документи от американското разузнаване по-рано тази година предполагат, че Китай е подновил усилията си да установи военни съоръжения в пристанището Халифа в Персийския залив на ОАЕ, близо до критичния Ормузкия пролив и само на 50 мили от ключова американска военна база.
Пекин засилва влиянието си в пристанищата на египетския Суецки канал, жизненоважен воден път, който осигурява пряк път от Азия към Европа. По-рано тази година китайски корабни компании обявиха инвестиции в терминали на пристанищата Айн Сохна и Александрия.
И накрая, Китай вече има пълен контрол или големи инвестиции в повече от двадесет европейски пристанища, което му дава значително влияние върху маршрутите за доставка на континента. Много от тях служат като жизненоважни логистични и транзитни точки за НАТО и американския флот. „Това е сериозен проблем за националната и икономическата сигурност“, каза Майкъл Весел от Комисията за преглед на икономиката и сигурността на САЩ и Китай.
Системна стратегия
Един от начините, по които Китай е достигнал доминираща позиция, е чрез използването на малко известната система Logink, цифрова логистична платформа, собственост на китайското правителство. Досега най-малко 24 пристанища по света са го приели, включително Ротердам и Хамбург.
Logink потенциално дава на Китай достъп до богатство от обикновено класифицирана информация за движението, управлението и цените на стоките, движещи се по света. През август Министерството на транспорта на САЩ издаде съвет към американските компании и агенции да избягват взаимодействие със системата поради риск от шпионаж и кибератаки.
Разширяване на амбициите
Първоначалният морски път на коприната, както е описан в китайските документи, се фокусира върху три основни маршрута. Но планът се разшири, за да включи Атлантическия океан и Америка.
Латинска Америка е една от най-бързо развиващите се дестинации за китайски пристанищни инвестиции. Китай управлява пристанища в двата края на Панамския канал. Той изгражда от нулата мегапристанище на стойност 3 милиарда долара в Чанкай в Перу, което ще трансформира търговията между Китай и Латинска Америка, като позволи на най-големите товарни контейнери в света да акостират на континента.
Не всички експерти споделят опасенията относно военния капацитет на глобалната пристанищна система на Китай. Въпреки целия напредък, страната все още е далеч от това да достигне военноморската мощ на Съединените щати, които остават най-голямата военна сила в света с около 750 бази в чужбина, каза Стивън Уотс от Rand Corp.
„Китай може лесно да бъде победен на тези малки аванпостове, ако се стигне до стрелба“, уточни той.
Но пристанищната мрежа на Китай представлява предизвикателство за интересите на сигурността на САЩ, различно от заплахата от война, каза Айзък Кардън от Фондация Карнеги. Сега Китай е водещата морска търговска сила в света и стратегическото му влияние върху глобалните маршрути за доставки може да се използва за отказ или ограничаване на търговията на САЩ, движението на войски и свободата на корабоплаването по различни начини. „Това е асиметрична заплаха“, казва той.
Сн.: flickr.com, unsplash.com
