Кирил Писарски е роден на 17 февруари 1933 г. в с. Кондофрей
Снимка: Кирил Писарски - "Бързи, смели, сръчни"
Детството му преминало в съседното село Гълъбник. Завършва мъжката гимназия в град Дупница, а след това - Военното училище „Васил Левски” в София. Учи в Чехословакия и се дипломира в Пражкия университет със специалност „Телевизионна публицистика и операторство”. Сътрудничи на много чешки вестници и списания, на радио „Прага”. Една година е на работа в Чешката телевизия и кореспондент на БНТ.
В българските вестници и списания Кирил Писарски публикува информации, очерци, репортажи, пътеписи, фейлетони, статии и др., а в изданията за деца - приказки, разкази и стихотворения. Редактор в БНТ от 1962 до 1993 г.
Кирил Писарски е баща на популярното телевизионно състезание от миналия век „Бързи, смели, сръчни”.
„Ние битките обичаме –
битки слънчеви и снежни.
Във атаки смело тичаме,
но в атаки без гърмежи.“
С тази жизнерадостна песничка всяка събота от 10 ч., някога започваше спортно-занимателното предаване за пионерите „Бързи, смели, сръчни“. След нея водещия проф. Михаил Бъчваров поздравяваше играчите с „Здравейте, чавдарчета и пионери!“, а те му отвръщаха „Здравей, бате Мишо!“
Следваше представяне на двата отбора от техните капитани: отбор А и отбор Б със съответните ръководители; и, разбира се, журито с председател доц. Константин Жалов.
Бате Мишо даваше сигнал със свирката за начало на Първата игра.Тук има много кълбо напред, провиране в тунел, скачане в чувал…
Отбор А получава 5 точки за скорост на изпълнението и 3 точки за точки за точност на попаденията. Отбор Б -……Моля, нанесете резултата на таблото.“
След третата игра – почивка. Бате Мишо:
„При мен са капитаните на двата отбора, които ще ни разкажат за своя роден град и неговата спортна слава!“ Капитаните почват да редят наизустения разказ, а ние гледаме кадри от родния град или спортната му слава (главно щангисти и борци).
Поглед към временния резултат и състезанието продължава. Малко смях – в четвъртата игра ще се включат и ръководителите на отборите! Другарката Стефанова прави кълбо…
И на финала: „Доцент Жалов ще обяви резултата от днешното състезание!“ – „Победител в днешната игра е отбор А, който събра 45 точки . На второ място се класира отбор Б с 39 точки.
„Довиждане, чавдарчета и пионери!“
„Довиждане, бате Мишо!!!“
Рам-тарарам-тарарам-тарарам
тарарам-тарарам-тарарам
рам-тарарам-тарарам-тарарам
тарарам-тарарам-тарарам.
Бързи, смели, сръчни е легенда. Легенда за спортуващите български деца. Повечето от нас ясно помним еуфорията и ентусиазма, които то пораждаше в събота сутрин. Правим и ясна връзка между 22 годишната му история на екрана и най-големите спортни постижения на България.
Някои от най-популярните ни спортисти, са минали през Бързи, смели, сръчни – Стефка Костадинова, Петър Хубчев, Христо Марков и много други. Състезанието се е провеждало в над 200 населени места из цялата страна.
Любопитно е едно сравнение на проф. Константин Жалов – главен съдия в предаването. Според него тогава в Бързи, смели, сръчни децата са влагали повече емоции, отколкото днешните ни професионлни спортисти.
Автор е на „Не се сърди, човече”, „Накъде в неделя?”, „При нас е весело”, „Весел старт”, „Прозорче към поезията”, „Парад на хвърчилата”, „Наслука!”, „У дома сме всички”, „Хубава си, татковино”, „Приказки за изкуството” и други. Eдин от основателите на Спортна редакция. Автор, оператор и режисьор на 36 филмови новели за деца и на 65 документални филми (пътеписи) от рубриката „Хубава си, татковино!”. Издадени книги: „При нас е весело” (1972), „Бързи, смели, сръчни” (1976, 1989), „Пионерски компас” (1977), „Команда Прилеп” (разкази, 1978), „Хайде да играем” (1981), „Спортно-забавни игри” (1982), „Пионерско ехо” (1983, 1990), „Жижи” (приказка, 1987), „За игри дошъл е час” (1987), „Весел старт” (1989), „Пионерско ехо” (очерци, 1983, 1990), „Нашепнати приказки” (1998, 2016), „Розите са с бодли” (стихове, 1998), „Обрулено време” (разкази, 1999), „Селско додекамеронче” (повест, 1999), „Есенни цветя” (поезия, 2005), „Аз бях Дядо Коледа” (2010), „Бандата на Пачо” (2016), „У дома сме всички” (2016), „Аз откраднах розата” (2016), „Разкази от кошчето” (2017), „Разнокалибрени раздумки” (2017).
