Къщата на Калиопа в Русе крие тайна за една голяма любов
Снимка: Къщата на Калиопа в Русе крие тайна за една голяма любов
Красивата двуетажна постройка в най-големия български град на брега на Дунав е известена и като Къщата на Калиопа.
Това популярно име е свързано с легенда, която русенци обичат и разказва на своите гости.
„Според нея, когато дошъл на власт в Русе, като валия на Дунавския вилает, Мидхат паша се влюбил в една много красива дама от местното общество, казвали ѝ Калиопа. За негово нещастие, обаче, била омъжена за друг човек. Той много я харесвал, искал по някакъв начин да я впечатли, решил да построи къща, която да ѝ подари, но и за онези времена не е много уместно да подариш такъв голям подарък на чужда съпруга, затова Мидхат паша измислил елегантен начин тя да получи къщата и това да не произведе скандал в обществото. Организирал турнир за красивите дами от града, те трябвало да стрелят по гълъбчета и за победителката в турнира като награда е обявена тази къща. Мидхат паша искал Калиопа да спечели, затова подредил нещата така, че това да се случи. Другите дами стреляли с халосни патрони, а тя с истински, и за да се подсигури двойно най-добрият стрелец от турския гарнизон имал заповед от едно скришно ъгълче да стреля заедно с нея. Така Калиопа спечелила турнира, получила къщата, затова и досега русенци я наричат Къщата на Калиопа”, разказа пред БГНЕС Искра Тодорова, която е уредник отдел „Етнография” към Регионален исторически музей – Русе.
Това все пак е легенда и за нея няма доказателства.
Това, което се знае по старите архивни документи за къщата, строена през 60-те години на XIX в. е, че в нея се е помещавало консулството на Прусия. След Освобождението на България къщата става собственост на богатия русенски търговец Стефан Камбуров. По негова покана през 1886 г. от Букурещ в Русе идва австриецът-живописец Шарл Шаусберг, който изписва стените и таваните на втория етаж, както е било модерно по това време. Стенописите и подписът на Шаусберг са запазени.
Експозицията в Музея на градския бит е от по-късен период, в сравнение със стила на къщата. Тя акцентира върху знаците на модерността в ежедневието и празничността на русенци от края на XIX и началото на XX в. Музеят на градския бит е отворен за посетители през 1987 година.
На първия етаж временни изложби представят различни колекции от фондовете на музея, илюстриращи развитите търговски и културни връзки на града с Европа, както и бързо усвояваните от русенци нови културни модели на празник и всекидневие.
Вторият етаж на къщата представя примерен интериор на богат градски дом с характерни помещения – салон за гости, музикален салон за домашни концерти, стая на домакинята и спалня. Обзаведени са с мебели, внесени от Австрия и Германия, а украсата от множество предмети от порцелан, стъкло, сребро, седеф „разказва” не само за развитите търговски връзки на града с Европа, но и за финансовите възможности на богатите русенски фамилии.
