Карантина за бубонната чума от 1666 г.: Какво се промени оттогава в поведението ни
Снимка: Карантина за бубонната чума от 1666 г.
Много британци вярвали, че 1666 г. е годината на Апокалипсиса. Това е разбираемо, защото в края на пролетта на 1665 г. бубонната чума започна значително да намалява населението на Лондон. До есента около седем хиляди души умират всяка седмица в града. Епидемията продължава до зимата. В столицата загинали около 100 хиляди жители или 1/5 от населението. Общо според някои източници бубонната чума е отнела около 750 хиляди живота в страната.
Може би главен летописец на Голямата чума е британският военноморски офицер Самюъл Пипс, който води подробен личен дневник през най-мрачните години на Лондон.
Карантина за бубонната чума от 1666 г.
„Видях ковчег с тялото на човек, починал от чумата. Той стоеше насред поле, принадлежащо на съседна ферма. Просто го изнесоха снощи и го оставиха да стои, неизпращайки никого да погребе мъртвия. Властите държаха нито денем, нито нощем никой да не ходи там, дори и семейството на починалия. За това те поставиха охрана. Това заболяване ни прави по-жестоки един към друг, отколкото, ако сме кучета“, пише Пипс за случилото се в Гринуич през август 1665 г.
Наистина се е чувствал краят на света. И все пак това е и началото на научно възраждане в Англия. Лекарите експериментират с карантина, дезинфекция и социално дистанциране. За онези, които сега са в самоизолация поради разпространението на Covid-19, е полезно да погледнат назад и да видят какво се е променило и кое не. Човечеството се защитава от епидемии от хилядолетия и ние научихме много по пътя.
Когато чумата ударила Англия през лятото на 1665 г., в страната бушували политически вълнения. Страната била затънала в нова война с Холандия. Този конфликт торпилирал британската икономика.
Войната и социалните катаклизми ускорили разпространението на чумата, избухнала в Холандия няколко години по-рано. Кралят бил зает да инвестира в научен прогрес. Той разрешил създаването на Кралското дружество за развитие на знанията за природата. Най-вероятно, благодарение на интереса на монарха към науката, правителствените служители и лекарите бързо приели техники за социално дистанциране, за да ограничат разпространението на бубонната чума. Чарлз II издава официална заповед през 1666 г. за прекратяване на всички публични събирания, включително погребения. Лондон затворил театрите и намалил лицензирането за нови заведения. Оксфорд и Кеймбридж се затоворили.
Един от студентите, изпратен вкъщи, е Исак Нютон. По това време богатите бягали от градовете, за да намерят убежище в провинциални къщи. Ученият, който принадлежал към такова семейство, прекарал една година от чумата в имението си, използвайки добре времето си.
Не било толкова уютно обаче в Лондон. Карантината е изобретена по време на първата вълна на бубонната чума през XIV век, но по време на Голямата чума тя се използва по-систематично. Държавните служители издирвали нови случаи и ги изолирали заедно с всички членове на домакинството. Специални пазачи рисували червен кръст на вратите на такива къщи. Наблизо поставяли и надпис: „Господ ще се смили над нас“.
Правителството изпращало провизии в такива къщи. След 40 дни пазачите пребоядисвали червените кръстове с бяла боя и заповядвали на жителите да дезинфекцират помещенията с вар. Лекарите смятали, че бубонната чума е причинена от "миризми" във въздуха, така че почистването винаги се препоръчвало. Те нямали представа, че това също е добър начин да се отърват от кърлежи и бълхи, които всъщност разпространявали инфекцията.
Разбира се, не всички се подчинили на изискванията. Според The New-York Times, позовавайки се на документи от Националния архив на Великобритания, през април 1665 г. Чарлз II постановява тежко наказание за група хора, които махнали хартиения надпис от вратата и изличили кръста, за да могат свободно да напуснат къщата и след това да отидат в чужбина. Това напомня на съвременните граждани, които бягат от болниците или крият завръщането си, излагайки хората около тях на риск от инфекция.
Пипс е привърженик на съвременната наука и се опитва да следва най-добрите съвети на своите колеги лекари. Те включвали и пушене на тютюн като предпазна мярка, тъй като димът и огънят биха изчистили „лошия въздух“. През юни 1665 г., когато започнала чумата, авторът на дневника пише, че за пръв път вижда червени кръстове на вратите. Това го накарало да купи цяла „ролка тютюн, което да облекчи страховете му“.
Шарлатанството винаги е съществувало. Но имало и добри съвети. По време на Голямата чума, магазинерите молят клиентите да хвърлят монетите си в купички с оцет, за да ги дезинфекцират, използвайки идеята за почистване на ръце от 1600-те години.
Точно както сега някои американски политици обвиняват китайците за пандемията от коронавирус, а британците през 17 век обвинявали холандците в разпространението на чумата. Други проклинали хората от Лондон. Пипс преместил семейството си в провинцията и пише в дневника си, че местните жители „се страхуват от Лондон като се съмняват във всичко, което идва оттам“.
В края на 1666 г. чумата започва да се оттегля. Но едно бедствие довело до друго. През есента Големият пожар бушува в продължение на седмица и унищожил централен Лондон.
Щетите били толкова големи, отчасти защото градските власти бавно реагирали, тъй като прекарали повече от година в борба с чумата. В резултат на това 70 000 граждани останали без дом и ядосани, заплашвали с безредици.
Докато кметът на Лондон издава заповед за евакуиране на града, хората решават други проблеми. Пипс пише за това как помага на приятел да изкопае дупка в градината, където да скрие пармезан, вино и "някои други неща". Дори в разгара на събитията, разтърсващи цивилизацията, хората все трупат "богатство" като тоалетна хартия или елда.
Въпреки войната, чумата и огъня, Лондон оцелява. Жителите са възстановили града достатъчно бързо. Още през 1667 г. Пипс, съдейки по записите, насочва мислите си към нови политически събития. Той оцелява, но учените все още не са сигурни дали е приключил със закопаването на сирене в градината.
