Калигула пръв започва да изисква от гражданите божествени почести за себе си
Снимка: Калигула, римски император
Гай Цезар Германик, познат още като Гай Цезар или Калигула, е третият принцепс и римски император.
Роден е в Анций (днешен Анцио). Управлява в периода 37 – 41 г. Известен е със своя показно екстравагантен, ексцентричен и жесток деспотизъм.
Той е запомнен като лудия, заради странните му действия и решения. Калигула е убит през 41 г. от преторианци.
Калигула е член на Юлиево-Клавдиевата династия. Най-младият син на Германик и Агрипина Старата. Негов прапрадядо е Октавиан Август, Тиберий му е прачичо, а Клавдий — чичо.
Животът на Гай започва обещаващо. Родителите му са много известни. Баща му Германик е най-обичаният генерал в Рим по това време. Той е осиновен от император Август, като това го свързва силно с Юлианския клон на династията. Майка му Агрипина Старата е правнучка на Август и е образец за подражание за жените в Рим.
Майка му Агрипина и прабаба му не отделят достатъчно внимание на младия Калигула и се понесла мълва, че Калигула се кръвосмешава със своите сестри.
Малко след възкачването си Калигула лично прибира и погребва с почести останките на майка си и братята си, умрели по времето на Тиберий при заточението си на различни места. Така той възстановява паметта на семейството си след несправедливостите причинени от предходника му.
Посмъртно са издадени монети с образите на Германик, Агрипина и братята на Калигула.
Денарий на Калигула и майка му Агрипина
Първите няколко месеца от управлението на Калигула са много успешни. Той идва на власт сред всеобща радост и одобрение. Калигула е обичан и превъзнасян от много хора заради факта, че е син на любимият на народа Германик; младият талисман, когото всички помнели. Освен това, е потомък на Август, и следователно има родствена връзка с Юлий Цезар.
Древните автори го окачествяват като напълно луд, като тиран. Днешните изследвания се опитват да извинят лудостта му с напрежението от трудното му детство или с това, че е останал неразбран - всъщност по-голямата част от сведенията за Калигула са били създадени от хора, произхождащи или свързани с благородните патрициански родове, аристокрацията на Рим, от чиито среди произхождали повечето жертви засегнати от тиранията на Цезаря.
Светоний описва Калигула и противоположностите на проявите му с думите „принцепса“ и „чудовището“.
Пръв Калигула започва да изисква от гражданите божествени почести за себе си. Влиза в открит конфликт със Сената, оскърбява и осъжда на смърт много от членовете му. В пристъпи на агресия той унижава и издевателства над приближените си, наказва жестоко хората около него, включително знатните. Неговите постоянни убийства, своеволия, ексцентричните му забавления и начин на живот всяват страх и ненавист. Отнася се предизвикателно и с простолюдието. Това става причина той много бързо да загуби подкрепата си в Рим. Стига дори дотам, че дава право на робите да свидетелстват в съда срещу своите господари - една нечувана постъпка с която посяга на самите основи на робовладелското общество.
Сестерция на Калигула показваща трите му сестри.
Съществуват легенди, че направил (или е обявил че ще направи) Инцитат, своя любим жребец, сенатор. Други скандални истории включват кръвосмешенията му със сестрите си (най-вече Друзила); оргията в двореца; военния поход в Британия, който завършва със събирането на мидени черупки като „морска плячка“; войната му с бог Нептун; желанието му да се издигне своя статуя в Йерусалим (Ирод Агрипа го спрял), самоопределянето му като божество и др. Опитал се да измести почитането на Юпитер с култ към самия себе си. Считал че е придобил божествена същност - наредил да бъде почитан като жив бог.
През краткото си управление Калигула успява да похарчи огромното завещание оставено от Тиберий (ок. 3 млн. сестерции), най-вече прахосвойки парите за пиршества, разкош или налудничави проекти. Нуждата от нови средства и желанието му да скандализира обществото, са причина не само да въведе данък върху проституцията, но и да отвори публичен дом в императорския дворец.
Според летописците Калигула заповядал да направят плаващ мост от кораби в залива на Неапол (между Байя и Пуетоли), по който преминал яхнал жребеца Инцитат, носейки ризницата на Александър Македонски, която била открадната от гробницата му в Египет. Смята се че сторил това заради предишните твърдения че е имал същите шансове да дойде на трона, колкото и да премине през залива на кон.
