Какво не правят ръкописите според “Майстора и Маргарита” на Булгаков
Снимка: Какво не правят ръкописите според “Майстора и Маргарита” на Булгаков
"Ръкописите не горят!" е фраза от „Майстора и Маргарита“, роман от Михаил Булгаков (1891-1940), издаден изцяло за пръв път през 1967 година.
Съдбата на романа “Майстора и Маргарита” е също толкова трагична, колкото и съдбите на главните герои в него. Произведението е писано почти 12 години, но така и остава недовършено – смъртта на автора е причина за това романът да не бъде завършен.
Майстора от романа “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков посвещава книгата си на историческа личност - Пилат Понтийски.
Михаил Булгаков, подобно на неговия Майстор, унищожава ръкописа, но все пак – за разлика от героя си – успява да възстанови по памет написаното. И за да е пълна картината – след последната редакция, която авторът прави само месец преди да кончината си, “Майстора и Маргарита” остава да събира прах по лавиците цели 26 години. Романът е можело да остане неизвестен, ако не са старанията, които полага вдовицата на Булгаков – тя съхранява и “спасява” ръкописите, както в книгата прави Маргарита.
Действието се развива около посещение на Дявола в Москва през 20-те години на 20 век. Много критици смятат книгата за един от най-значимите руски романи. По сюжета му са направени множество театрални постановки и няколко филма (в Югославия, Полша, Швеция и Русия).
Началото на работата си над „Майстора и Маргарита“ Булгаков в различни свои ръкописи датира ту към 1928 г., ту към 1929 г. В първата си редакция романът имал различни варианти на името: „Черният маг“, „Копитото на инженера“, „Жонгльор с копита“, „Синът на В.“, „Гастрол“. Първата редакция на „Майстора и Маргарита“ била унищожена от автора на 18 март 1930 г., след като разбира, че пиесата му „Кабала святош“ е забранена. За това Булгаков пише в писмо до правителството: „И лично аз, със собствените си ръце, хвърлих в печката черновата на романа за дявола…“.
Работата над „Майстора и Маргарита“ е възобновена през 1931 г. В първите чернови на романа в него вече фигурират Маргарита и нейният тогава все още безименен спътник – бъдещият Майстор, а Воланд се сдобива с буйната си свита.
Втората редакция, писана до 1936 г., има подзаглавие „Фантастичен роман“ и варианти на името: „Великият канцлер“, „Сатана“, „Ето ме и мен“, „Черният маг“, „Копито-консултанта“.
Третата редакция, започната през втората половина на 1936 г., първоначално се нарича „Князът на мрака“, но още през 1937 г. се появява добре познатото сега заглавие „Майстора и Маргарита“. През май – юни 1938 г. пълният текст на романа е отпечатан за първи път. Авторската редакция продължава почти до самата смърт на писателя.
