Какви нови терапии се очакват в Европа и кога ще бъдат достъпни в България
Снимка: Какви нови терапии се очакват в Европа и кога ще бъдат достъпни в България
На 2 и 3 декември се проведе семинар за журналисти на тема:
„Какви нови терапии се очакват в Европа и кога ще бъдат достъпни в България?“
По темата „Революционни терапии в процес на разработване“ презентации изнесоха проф. Албена Тодорова, лаборатория „Геника“, доц. Желязко Арабаджиев, Аджибадем Сити Клиник Болница „Токуда“ и доц. Шима Мехрабиан, невролог-дементолог в УМБАЛ „Александровска“. Специалистите представиха информация в три основни сфери, в които има много сериозен напредък във фармацевтичната наука през последните години и в които или към момента, или през следващите до 5 години, се очакват пробиви – да се появят терапии, които значително ще променят лечението на заболяванията и ще донесат значително по-добри резултати за пациентите.
Проф. Албена Тодорова се спря на новите възможности за лечение, които предоставят генните терапии.
Те се базират на техника, която използва пренос на генетичен материал в прицелни клетки с цел коригиране на дефектен или добавяне на липсващ ген. В рамките на следващите 3 години се очаква да бъдат одобрени поне 2 терапии за хемофилия А. Генните терапии са нов лъч на надежда за пациентите с мускулна дистрофия тип Дюшен и техните близки. Две генни терапии за това заболяване са във Фаза 3 с предстоящо предоставяне на резултатите на регулаторните агенции, каза проф. Тодорова. По думите й успехът на генната терапия зависи много от правилната генетична диагностика и прецизно установен генетичен дефект.
„В последните години множество иновации дават заявки да се превърнат в терапевтични възможности, а онкологията е една от най-динамично развиващите се области на медицината“, каза доц. Желязко Арабаджиев.
Той даде пример с тумор-агностичните терапии, CAR-Ts/NKs и би-специфични моноклонални антитела задействащи Т-клетките и имунната система на пациента чрез активиране на „програмирана смърт“ на туморните клетки. По думите му в момента се проучват над 20 нови имунотерапии за различни видове солидни тумори и хематологични индикации. При наличието на толкова различни видове терапии диагностиката може да играе водеща роля в борбата срещу онкологичните болести и в посрещането на все по-сложните предизвикателства в здравеопазването. Анализите посочват, че диагностиката е водеща за около 70% от клиничните решения. Именно затова достъпът до нея е изключително важен. Според доц. Арабаджиев платецът на здравни грижи трябва да гарантира достъп до биомаркерна диагностика, която да спомогне вземането на терапевтични решения. Нужна е работа в сътрудничество със заинтересованите страни за увеличаване на ефективността в здравните системи, както и персонализирано лечение и грижи за отделния пациент. Причината - всяка минута около 20 човека в света загиват вследствие на онкологично заболяване. Очаква се до 2035 г. близо 40% от населението на Европа да бъде засегнато от вид рак, а смъртността от заболяването да нарасне с около 24%, което ще превърне рака в основната причина за смъртност в ЕС.
Доц. Шима Мехрабиан представи модифициращите болестта терапии като възможен пробив при лечение на Алцхаймер.
Болестта на Алцхаймер е един от най-големите здравни проблеми на Европа, засягащ качеството на живот на пациентите и семействата им. Именно затова усилията на индустрията са насочени към създаване на иновативни терапии. В момента има 256 активни клинични проучвания на нови лекарства. По думите на доц. Мехрабиан успехът на всяка терапия за болестта на Алцхаймер ще зависи от ранната диагностика, тъй като клиничните изпитвания все повече се насочват към разработване на терапии за лечение в предклинична и ранна клинична фаза на заболяването, където се очаква резултатите да са най-добри. Ключов фактор за успех е откриването на подходящи биомаркери, които да засичат болестта в ранен стадий, преди развитието на деменция, за да се определи подходящото лечение за всеки пациент или група пациенти. „Болестопроменящите терапии биха предложили голяма надежда за намаляване на високото бреме на Алцхаймер върху пациентите, семействата, лицата, които се грижат за тях, здравните системи и обществото като цяло“, каза доц. Мехрабиан.
