Любопитно как преместиха зоопарка от центъра на София
Снимка: Преместване на зоопарка от центъра на София
През 1984 г. зоологическата градина на София беше преместена от бул. “Толбухин” 15 на новия си адрес ул. “Сребърна” 1, кв. “Хладилника”, почти в полите на Витоша.
Хората, които живеят в близост до зоопарка, си отдъхват и започват да дишат пълноценно – миризмата, особено през летните горещини, е непоносима.
Как се създаде зоопаркът на София?
Със специален указ на 1 май 1888 г. княз Фердинанд полага основите на животинския дом в двора на царския дворец. Първият негов обитател е един картал – черен лешояд. Заради увлечението на Фердинанд към отглеждане на животни и особено на птици е построен специален павилон за фазани. Следващият жител на царския зоопарк е един елен, очаквана била и двойка кафяви мечки. Постепенно мястото в двора на двореца отеснява и Фердинанд отделя част от територията от царската ботаническа градина, на която да се построи нов зоопарк.
Тогава ботаническата градина се намира в края на София и от нея е взета площта, очертана от бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” (Перловска река), ул. “Гурко” и бул. “Васил Левски” (бивш бул. “Толбухин”) срещу Спортната палата. Тогава на това място има само една стара сграда, която се използва за складиране на зеленчуци и семена. Сградата е преотстъпена на зоологическата градина и е превърната в дом на първите два лъва, които пристигат през 1892 г. За доброто посрещане и грижи лъвското семейство се отблагодарявас мъжко лъвче.
През 1892 г. като частен секретар на княз Фердинанд пристига германецът д-р Паул Леверкюн. Той е учен орнитолог, дипломат, литератор и музикант. На следващата година князът го назначава за управител на софийския зоопарк. По-късно става и директор на Княжеския музей за естествени науки. Умира в София от пневмония едва на 39 години. По времето на д-р Леверкюн са построени голям брой клетки и помощни сгради. Те улесняват бързото разрастване на зоологическата градина. Издигната е и солидна сграда, в която по-късно биват настанени първите бели мечки.
Три години по-късно на този пост е назначен главният ловец на двореца Бернард Курциус. Той е земляк на Фердинанд и идва заедно с него в България. Основната му задача е да осигурява сигурността на новия владетел по време на лов, както и да го придружава при пътуванията и екскурзиите му. Курциус управлява зоологическата градина повече от 40 години. Умира в София през 1931 г.
През 1894 г. на територията на парка е построен първият басейн и той става дом на розови пеликани. Същата година е докарана първата едногърба камила, а през следващите години са разширени колекциите от птици и бозайници. През 1895 г. е построена голяма куполовидна клетка, предназначена за едрите грабливи птици. Първи я населяват два брадати лешояда. През следващите десетина години броят им нараства значително, но после ги наляга мор. Последният брадат лешояд в зоопарка умира на 23 декември 1947 г. Същия ден в България по решение на комунистите започва национализацията на всички едри, средни и част от дребните промишлени предприятия и частните банки.
В началото на 1966 г. архитектите Илиев и Радослав Радославов завършват идейния проект за новия зоопарк. Планирано е той да бъде в Горни Лозенец, близо до Витоша. Изграждането му да става на три етапа в продължение на петнадесет години.
През 1983 г. започва подготовката за преместване на животните. Изработват десетки специални дървени сандъци по германски образец, с които животните да бъдат закарани в новия си дом. За слоницата Савитри е предвидена огромна метална клетка. Преместването става през 1984 г. и се превръща в голямо изпитание за хората и за животните. Както и в зрелеще и атракция за зяпачите. Това много ясно личи на снимките, направени от фоторепортера Иван Григоров. От стария зоопарк остават сградите на мечкарника и слонарника, които са с безспорна архитектурна стойност. По-късно обаче те са разрушени напълно.
На 10 септември 1984 г. новият зоопарк, изграден от Строителните войски, е открит и отворен за посетители.
Това става само ден след като в страната тържествено е чествана и отпразнувана 40-годишнината от “социалистическата революция” в България.
Сега българският зоопарк е най-големият на Балканския полуостров. В него има много екзотични животни, както и характерни за българските земи. На площ от 360 декара в зоопарка живеят около 280 различни вида, общият им брой е повече от 1900.
Сред най-атрактивните видове са индийски слонове, бели и кафяви мечки, бърнеста мечка, тигри, лъвове, хиенови кучета, шимпанзета, антилопи нилгау, зебута, европейски видри и др.
През декември 1997 г. зоопаркът основа екологичен научно-образователен център по идеен проект на Диана Златанова – специалист биолог, и с консултацията на чуждестранни специалисти. Зоологическата градина в София се занимава с природозащитна дейност, като участва активно в национални и международни програми за размножаване на редки и застрашени видове. Такива например са дневни и нощни грабливи птици, от семейството на големите котки – персийски леопард, амурски тигър, евро-азиатски рис, а от тревопасните – антилопите адакс.
Всяка година на 17 септември Столична община обявява по традиция свободен вход за посетителите на Зоологическата градина в София.
Снимки: Иван Григоров Източник: 24 часа
