Изгубеният свят – мистерията на планината Лико
Снимка: Мистерията на планината Лико
По света не са останали много първични гори. В Африка през последните 30 години те изчезнаха почти напълно. В Мозамбик през 2015 г. официално те бяха нула.
Но точно там учените направиха невероятно откритие, за което се говореше дълго време и което накара мнозина да заговорят за „Изгубения свят“ и „Тайната градина“.
Късче непокътната гора беше намерена и проучена от учени. Тя стои скрита от стотици години пред очите на всички на върха на планина.
Мистерията на планината Лико
Ученият Джулиан Бейлис за пръв път забелязва гората на Google Earth. За да потвърди откритието си, той първо пътувал до подножието на планината Лико и пуснал дрон над нея, с който за пръв път видял какво се крие там. През 2018 г. той се завърнал с екип учени и започнал изкачването на отвесните скали, криещи изгубената гора.
Участниците в експедицията трябвало бързо да се научат на техники за скално катерене, с помощта на които да стигнат заедно с оборудването си до върха на голите скали, високи 120 метра. Бейлис бил първият, стигнал до върха. Докато чакал останалите да се изкачат, той се огледал и бил изпълнен с „необятно чувство на удивление и вълнение“.
„Първото нещо, което ме порази, беше колко тиха беше гората. Въпреки това имаше много следи от животни в ниската растителност, което беше много вълнуващо. Второто нещо, което ме порази, беше колко отворен беше „подът“ на гората, което е признак за малко смущения и затворен „покрив“ на гората“, споделя той пред Mongabay.
В продължение на две седмици екипът проучил по-голямата част от гората на Лико. Те открили много различни животни и растения, някои от които са видове, неизвестни на науката.
Планината Лико и много други изолирани планини, намиращи се в Източна Африка, технически се наричат „инселберг“ (на немски – планини-острови). Те се образуват, когато обграждащото ги плато постепенно ерозира. Местата с по-твърд камък като гранит са по-устойчиви на ерозия, затова те се запазват, докато земята около тях потъва.
Накрая те станали толкова високи (или по-точно, земята станала толкова ниска), че можели да влияят на локалния климат, създавайки облаци и дъжд, тъй като въздухът се движи от топлите ниски части до по-хладните върхове. Заради това Лико и други инселберги в Африка са особено важни източници на вода за околните места. Местните хора ги наричат „дъждоносни планини“.
Бейлис казва, че е открил глинени съдове на върха на Лико, които били поставени наобратно близо до началото на основния воден източник, който тече от планината. Той подозира, че това е религиозен ритуал, целящ да осигури обилни водни запаси за растенията, които се отглеждат долу. Не е известно кога са поставени тези съдове.
„Как човекът или хората, поставили тези гърнета, са изкачили скалите, остава мистерия. Местните хора не са чували през живота си някой да е изкачвал планината Лико и да е стигал до гората на върха“, посочва ученият. Има теория, че може да се оставени там, когато равнината наоколо е била на по-високо ниво.
Освен церемониалните гърнета, Бейлис и екипът му не открили други следи от човешко присъствие в гората на Лико. Заради това се счита, че тя може да служи за идеално място за наблюдаване на климатичните промени.
Другите инселберги в региона нямат такъв късмет. Бейлис открил и друга подобна гора на върха на планина наблизо, но тъй като тя не била обградена от отвесни скали, пострадала тежко от земеделието.
Планината Лико се издига отвесно от земята наоколо. Това е древният център на вулкан, а гората е скрита в неговия кратер. Нейната почти кръгла каменна стена се издига на 700 метра над равнината.
