Из "Песента на колелетата", Йордан Йовков
Снимка: Георги Байчев
‘И идеше му на ум тогава за Мурад бея от Сърнено, който беше направил прочутата Каралезка чешма.
Каква чешма и на какво място!
Деветнайсет каменни корита, отпред калдъръм, като двора на хан, три чучура, които бълболят и сипят студена и бистра като сълза вода. А наоколо е посърнало поле, суха и напукана земя, пек и горещина, като в пустиня.
И идат стада, идат хора, вървят към чешмата и очите им горят от задуха и от жега. От едната и от другата страна на чешмата е бяло шосе и всеки, който мине по него, отива ли, или се връща, отбива се на чешмата да пие вода.
И може би рядко някой ще го каже, но в душата на всекиго е благодарност към бога и хвала към онзи, който беше направил тая чешма и чието име сякаш вечно шепнеха струите на трите чучура.“
Из разказа „Песента на колелета", Йордан Йовков
Снимка: Георги Байчев
