Иван Славков - Батето е роден на 11 май 1940 г. в София
Снимка: Иван Славков - Батето е роден на 11 май 1940 г. в София
"Канят ме за президент на Левски, защото знаят, че само аз мога да ги направя шампиони. Ама още обмислям, защото и ЦСКА ме искат." Това е един от безбройните лафове на Иван Славков - Батето - дългогодишният шеф на БНТ, на Българския олимпийски комитет и на Българския футболен съюз. Колоритен и никога скучен - такъв бе някогашният зет на Тодор Живков.
Плейбой, червен принц, зет на Тато, Човекът - телевизия. Такива характеристики често може да бъдат чути за Иван Славков.
Лафовете извираха един след друг от устата му кой от кой по-цветист. Имаше мнение по всички въпроси, независимо дали се отнасят до спорта, политиката, културата, бизнеса или геополитиката. Обявяваха го за нахален циник, а той твърдеше, че просто се забавлява. Животът му бе от „осанна” до „разпни го”, макар да бе далеч от какъвто и да било библейски образ и нищо човешко не му бе чуждо.
"Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма”, казваше без капка скромност Иван Славков. "Като стана президент парламентът ще се състои само от мен и още един. Няма да харчим пари. Ще бъде само един стол и той ще бъде с дистанционно управление", продължаваше бохемът в същия дух.
"Вие що си губите времето с футбол, бе? Какъв хубав "Винпром" имате с ракия и вино, а си трошите краката с топка. Я да се поправите!", обърна се приживе шефът на БФС към футболистите на Поморие. Безпощаден бе и когато твърдеше, че "в Левски и без това са само куци коне."
„Аз съм доволен от всичко в живота си. Включително и от това, че лежах в затвора”, казваше той. Носеше му се славата, че е преспал с повече от 1000 дами и че няма служителка от БНТ, която да не е минала през кревата на красивия зет на генералния секретар на ЦК на БКП. Батето обаче приемаше с усмивка и с типичното си чувство за хумор подобни легенди.
„Не аз се ожених по сметка за Людмила Живкова, а тя за мен, за да получи софийско жителство – нали баща й е от Правец”, така зевзекът отговаряше на подмятанията, че бракът му с дъщерята на Тодор Живков е брак по сметка и че се е издигнал, благодарение на факта, че е рода с Първия. „Лично на мен бракът ми харесва. Аз съм се женил три пъти”, отсече той в мемоарите си, озаглавени чисто и просто „Батето”.
„Иван Славков можеше и да пие цяла нощ, но в 9 часа сутрин беше на работа в телевизията и ако някой закъснееше, го питаше защо не идва навреме. Сега за хора като него или не се пише, или се оплюват. Батето пиел... Аз пък питам - да не би да е пиел сам? Говори се за ходенето му по жени, но никой не казва за тези жени, че те са ходили по мъже”, защити го някогашният генерален директор на БНТ Павел Писарев, с когото дълги години работеха заедно. Животът на Славков бе шарен, изпълнен с множество криволичения.
Почти няма сфера, в която Батето да не е работил. По професия е инженер, завършва специалност „Двигатели с вътрешно горене” във ВМЕИ, спортува водна топка, състезател е в ЦСКА и „Академик” (София), играе в националния отбор, работи като журналист във вестниците „Труд” и „Работническо дело”, бил е генерален директор на БНТ, председател на Българския олимпийски комитет (БОК), член на Международния олимпийски комитет, президент на Футболния ни съюз, шеф на Съюза на филателистите и нумизматите. „Като се връщам назад в спомените - тръгнах от физкултурата, минах през културата и се върнах пак във физкултурата”, обяви лекарският син след получаването на титлата доктор хонорис кауза от Националната спортна академия през 2000 г. А след време добави: "Аз съвсем случайно станах журналист".
Дори датите на раждането и смъртта на Иван Славков се преплитат по съдбовен начин. Той се появява на бял свят на 11 май 1940 г., а умира навръх Деня на труда – 1 май 2011 от тежка бронхопневмония. Най-дълго Батето ръководи БОК – от 1982 до 2005 г. Поема поста от легендарния генерал и ездач Владимир Стойчев и го предава на олимпийска шампионка по лека атлетика Стефка Костадинова.
Една от версиите е, че става президент на БОК след като близки до Първия посъветвали Батето след смъртта на съпругата му Людмила Живкова да напусне телевизията. Като компенсация му уреждат да ръководи Олимпийския комитет. След като бе принуден да напусне БОК заради корупционния скандал, в който бе замесено името му, Славков подкрепя Костадинова за свой заместник и на нея й излиза прякора „Каката”. В тв интервю с проф. Юлиан Вучков представя така лекоатлетката: „Това е Стефка Костадинова … Тя веднъж си забрави сутиена вкъщи”.
Иван Славков получава прякора си Батето при една много весела случка
Докато е генерален директор на БНТ, един ден на входа на телевизията пристига негова племенница. Охраната пита момичето къде отива, а смутената девойка отвръща: „При батко”. Милиционерът продължава да пита: „Кой е батко?”. В същия момент Славков се появява от сградата, а момичето се провиква: „Ето го батко”. Леко променен до Батето, прякорът му лепва идеално - така със симпатия го наричат всички. Самият Славков приема това обръщение и не се сърди на никого, дори кръщава книгата си „Батето”.
Когато Иван Славков се жени за Людмила Живкова, стават най-одумваната двойка в София.
И двамата вече имат по един брак зад гърба си. Преди червената принцеса, Батето е женен за най-добрата й приятелка Светла Маринова. Бракът им обаче трае едва 17 дни - Славков остава вдовец през 1966 г., когато самолетът на БГА „Балкан” с полет до Братислава катастрофира и съпругата му загива.
С Людмила попадат в една обща бохемска тайфа. Младият и красив спортист пленява дъщерята на Първия с уникалното си чувство за хумор. На един излет в Драгалевци двамата признават един на друг чувствата си и всичко се развива много бързо. Живкова слага край на брака си с първия си съпруг – инженерът Любомир Стойчев, който е баща на Жени и пристава на Славков. Бившият национален състезател по водна топка по онова време пленява жените с невероятна визия - супер атлетичен, стегнат, красив, самоуверен. С Людмила се женят през 1968-а година, а две години по-късно - през 1970-а, се ражда единственият им син – Тодор Славков.
Бракът им продължава 13 години до смъртта на Людмила през 1981-ва, малко преди тя да навърши 40. За кончината на жена си Батето казваше, че няма нищо свръхестествено. „Факт е, че тя катастрофира страшно тежко 7 години преди смъртта си, инцидент, от който я връщат буквално в насипно състояние”, казваше той.
Третата съпруга на Батето - Валя и е последната му. Бившата манекенка остава с него до края му. Тя е и голямата му любов, както сам признава плейбоят. Любовната история със съпругата на известния актьор Ники Сотиров започва през 1987-а, но едва тринадесет години по-късно се женят. Разказват, че Батето паднал на колене, за да й поиска ръката – нещо, което никога дотогава не е правил.
Съжителството им е хармонично, за всеобща почуда се разбират перфектно. Валя е винаги редом до Батето и на семейни сбирки, и на купони с приятели с вечната си цигара. Двамата подписват през 2000 г. навръх рождения ден на Батето 11 май.
Всички помнят една от последните му лудории на 61-ия му рожден ден, когато направи невиждано шоу. Батето бе заснет как танцува по бели гащи в ресторант „Ловен парк” в Пловдив. Бившият бос на БНТ започнал еротичното си шоу с помощта на съпругата си и две полуголи мадами, а докато мятал дрехите, отговарял на зрителски въпроси от залата. Докато свалял ризата си, призовал: „Гласувайте за мен, гласувайте за Иван Първи от Правешката династия. Какъв е този Симеон Втори, аз съм Първи. После, като спечеля изборите, ще закрия държавата.” Докато говорел, не спирал да отпива от бутилка уиски „Балантайнс” и показвал как се яде банан в джунглата и пеел: „Батето е непоклатим като папата в Рим, като знамето на полка, като чалга в Пирин фолка.”
Ерата на Батето в БНТ (1972–1982) е известна като „Славната”.
Макар да ръководи телевизията във времето на тоталитаризма, неговите колеги твърдят, че им е давал голяма свобода и винаги е заставал зад тях в трудни моменти. „Нямаше в телевизията човек от пазача на пропуски до най-нагоре - познат или непознат, беден или богат, образован или необразован, мюсюлманин или християнин или будист, на който той да не е помогнал”, спомня си журналистката Даниела Кънева. Батето споделя в книгата си, че е опоскал най-сериозните журналисти, много по-умни и талантливи от него, „но началникът бях аз”.
По негово време се раждат „Всяка неделя” и „Панорама” – предавания, чийто вдъхновител е именно той.
Иван Славков се сбогува с пожизненото си членство в МОК и шефството в БОК след филма на Би Би Си „Да купиш игрите” и последвалия корупционен скандал от 2004-та, в който бе замесено името му. Макар външно да приемаше нещата с усмивка и с голяма доза цинични коментари, истината е, че обвиненията в корупция го разболяха тежко и в крайна сметка го убиха, тъй като от 2008 г. до смъртта си през 2011 г. непрекъснато боледуваше.
Според запознати всъщност скандалът е целял отстраняването на противниците на президента на МОК Жак Рог и на хората на предишния шеф на организацията Хуан Антонио Самаранч, оглавил я през 1980-та в Москва и смятан за близък до комунистическите диктатори. Батето става пожизнен член на МОК през 1987 г. след личното застъпване на испанския маркиз. На изборите за нов президент на МОК през 2001 г. Славков обаче гласува за „неправилния” кандидат - за южнокорееца Ким Ун Йонг, а не за белгиеца Жак Рог.
Източник: Lupa.bg
