Иновативни техники навлизат в сърдечните операции, онколечението, вродените заболявания, хирургията
Снимка: Алманах на иновациите в здравеопазването
Иновации от различни области на медицината представиха екипи на форума Алманах на иновациите в здравния сектор през 2019 г.
Събиитето бе организирано от в. „Капитал“ с генералното партньорство на фармацевтичната компания „Пфайзер“ и в сътрудничество с Health PR. Той цели да покаже всички иновативни проекти, които се състезаваха в конкурса в рамките на годишната конференция „Иновации в здравния сектор“ през есента на 2019 г.
Иновативен подход при една от най-тежките аномалии в детската урология и ортопедия – естрофия на пикочния мехур, представиха д-р Стоян Пеев от детската урология и проф. д-р Диян Енчев, началник на Клиниката по детска ортопедия и травматология в УМБАЛСМ "Пирогов". Тя засяга 1 на 50 000 новородени, в съотношение момчета към момичета 3 до 6 към едно. Интердисциплинарен екип провежда поетапно оперативно лечение, чиято цел е да се възстанови отвореният по рождение тазов пръстен, да се затвори пикочният мехур и да се постигне възможно най-близък до анатомичния вид на органите. От 2010 г. до 2019 г. в „Пирогов“ са оперирани 11 деца с много добри резултати, без сериозни усложнения. Операциите започват на възраст 2 месеца на детето. „Това е една от най-тежките ортопедични операции, а иновацията се състои в изцяло обновената ортопедична концепция. Оперативната техника е семпла, но сложна заради възрастта на децата“, обясни проф. Диян Енчев.
Интердисциплинарен подход при едно от сериозните усложнения в акушерството и гинекологията – плацента превия, представиха проф. д-р Васил Червенков, началник на съдовата хирургия в „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“, и доц. д-р Петър Марков, началник отделение "Обща и онкологична гинекология, тазова хирургия и акушерство", "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда". Става дума за ниско прилежаща плацента, която се среща при една на 300-350 бременни и ще става все по-често явление, каза доц. Марков. При това състояние раждането не може да стане по нормален начин и има висок риск от екстремно кървене. При оперативното раждане се спасява плодът, а благодарение на съвременните технологии оперативното съдово лечение се заменя с ендоваскуларно и се поставят стентове в запушени артерии на жената.
Как се изгражда модерен кардиохирургичен център, в който се прилагат съвременните подходи към най-масовите сърдечни заболявания, изискващи оперативно лечение, разказа д-р Асен Келчев, началник на отделението по кардиохирургия в „Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център“. Привличайки водещи европейски специалисти, екипът на центъра въвежда иновативни миниинвазивни техники в клапната и аортната хирургия. През 2019 г. в болницата са предавали опита си четирима от най-добрите европейски кардиохирургия. Направени са 8 пластики на бикуспидна аортна клапа. Преди ден чрез такъв подход е опериран млад мъж със синдром на Марфан – заболяване, при което има вродени дефекти на съединителната тъкан. Той имал 6,5 см разширение на аортата. „Пациентът се възстановява добре и се надяваме тези дни да се върне при 4-годишните си близнаци“, каза д-р Келчев.
Няколко иновативни техники в лечението на урологични заболявания, които се прилагат в Клиниката по урология и андрология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, представи нейният началник чл. кор. проф. д-р Чавдар Славов. Сред тях са иновациите в реконструктивната урология – по-специално уретропластика с използване на бокална и лингвална лигавица. В ИСУЛ се затваря напълно терапевтичният цикъл при онкоурологичните заболявания – с всички възможности от модерната образна диагностика до медицинската онкология.
Иновации в хирургията на ръка при новородени с вродени дефекти представи доц. д-р Маргарита Кътева от УМБАЛ „Софиямед“. Чрез съвременния подход, който съчетава няколко техники, включително високоселективни невротрансфери, се цели постигане на максимална функция на ръката. Терапията започва поетапно след 3-ия месец от раждането. Предстои и въвеждане на нов метод в лечението на детска церебрална парализа.
На форума бе представен и опитът в лапароскопската хирургия при ингвинална херния на екипа на доц. Теодор Атанасов, началник на Клиниката по лапароскопска хирургия в УМБАЛ „Софиямед“. От 2016 г. до януари 2020 г. са направени лапароскопски операции на 908 ингвинални хернии, каза д-р Катя Тодорова. По този минимално инвазивен метод се оперират всички едностранни и двустранни хернии в болницата. Интервенцията се прави през един кожен разрез.
Първи резултати от иновативно лечение при спинална мускулна атрофия представи проф. д-р Ивайло Търнев, началник на Клиниката по нервни болести и ръководител на Експертния център по наследствени нервни и метаболитни заболявания в УМБАЛ "Александровска".
19 деца за започнали терапия за лечение на спинална мускулна дистрофия с лекарството спинраза, което има „поразителен ефект“, по думите на проф. Търнев. Чрез тази терапия пациенти, които са диагностицирани в стадия преди появата на симптомите, дори и да са носители на първи тип атрофия, не се отличават от двигателно здрави индивиди. Медикаментът почти няма странични ефекти, освен свързаните с лумбалната пункция, допълни проф. Търнев. В света с иновативното лекарство се лекуват 10 000 пациенти, повечето деца.
За развитието на програмата "Детско здраве" на „Пирогов“ говори д-р Асен Меджидиев от болницата, председател на Столичната колегия на БЛС. Преди 8 г. тя започва като профилактични прегледи за ортопедични нарушения за деца по време на ваканциите, постепенно се разраства с включване на лекари от всички необходими специалности, с изнесени прегледи в други райони на страната и с включване на болници извън София. Всички лекари участват доброволно, като си плащат транспорта и нощувките, отбеляза д-р Меджидиев. Сега в „Пирогов“ работи център по телемедицина, който осигурява бързи консултации на лекари от участващите болници в страната. Това става в рамките на 3 до 6 минути, уточни д-р Меджидиев. „Това е пример за еволюция – от профилактични прегледи до телемедицина“, обобщи проф. Асена Стоименова, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз, която бе модератор на втория панел в програмата на форума.
Иновативно комплексно лечение при синдром на късото черво провеждат в Клиниката по детски болести на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. От екипа на д-р Иван Янков описаха случай на дете, родено в Кипър, при което е установен дефект на предна коремна стена още преди раждането. Първата коригираща интервенция е проведена на 6-ия час от раждането, впоследствие детето е лекувано и в Гърция. След това в България е проведено първоначално парентерално хранене в комбинация с лекарствена терапия, насочена към регенерация на червото. Този тип терапия дава шанс за възстановяване на червото и собствените възможности на детето да се храни, но не се реимбурсира от здравната каса.
Д-р Николай Недев, началник на Клиниката по лъчелечение и радиохирургия в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост“, разказа за иновативна практика в лечението на карцинома на маточната шийка – брахитерапия вместо операция. „При тумори над 4 см не би трябвало да се правят операции, а да се провежда лъчелечение, макар и практиката в България да е различна“, отбеляза д-р Недев. При брахитерапия се провежда локализирано облъчване с висока доза, а източникът е иридий 195. Основната причина за рака на маточната шийка са онкогенните щамове на човешкия папилома вирус (HPV), предимно 16 и 18. Всяка година у нас се диагностицират около 1300 жени, а около 350 умират, посочи д-р Недев. „Бъдещето обаче не е нито в гинеколозите, нито в онколозите, за радост. Бъдещето е да защитим момичетата с ваксина срещу вируса, а ако сме истински загрижени, трябва да се ваксинират и момчетата“, допълни той.
Какво означава иновативен комплексен подход в грижите за психичноболни пациенти, стана ясно от презентацията на Гьонюл Хайредин, ръководител на Центъра за психично здраве – Русе. Състои се в комплексни интегрирани грижи в общността плюс рехабилитация и ресоциализация. Центърът разполага с 3 денонощни стационара с капацитет 110 места и един със 115 легла. Структурите са изцяло обновени по европроекти, обслужват около 3000 души годишно. За 5 г. са проведени 11 програми за заетост с обхват 150 пациенти, които работят. Провеждат се 6 работилници по градинарство, шивашки и тапицерски умения, озеленяване и др. „В психичното здраве резултатите идват много бавно, но дойдат ли, са много трайни“, каза Гьонюл Хайредин.
Темите на третия панел се фокусираха върху дигиталното здравеопазване. Бяха представени платформа за липсващи лекарства, приложение за първа помощ при изгаряния, за рехабилитация в ортопедията, програма на Столичната колегия на Българския лекарски съюз за помощ в обучението на млади лекари в чужбина и др. „Дигиталното здравеопазване е иновацията, която още не се е случила в България. То не е самоцел, а е в услуга на здравната система“, каза проф. Иво Петров, началник на Клиниката по кардиология и ангиология в „Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център“, който бе модератор на третия панел. Платформи в помощ на пациента.
е - Здраве и култура Здравен форум
