Индекс на болниците: Смъртността с КОВИД у нас 18%, в UK - 26%
Снимка: Индекс на болниците: Смъртността с КОВИД у нас 18%, в UK - 26%
През миналата година показателят варира в широки граници – от 0 до 35 процента, в отделните лечебни заведения.
18.3% е била смъртността сред хоспитализираните пациенти с КОВИД-19 в болниците в страната през изминалата година.
Това показва анализ на „Индекс на болниците“, изготвен на базата на данните, които лечебните заведения подават в електронната система на Министерство на здравеопазването.
В сравнение с други държави
Смъртността с КОВИД-19 в болниците у нас е съпоставима с тази в други страни.
Така например изследване, публикувано в авторитетното медицинско списание „Лансет“, показва, че от 86 356 хоспитализирани пациенти с КОВИД-19 във Великобритания в периода март-юли 2020 г. 22 944 или 26.6% са починали.
Друго изследване за смъртността сред хоспитализираните пациенти в САЩ показва, че сред 503 409 пациенти от 209 отделения, които са били лекувани между 1 март и 21 ноември 2020 г., смъртността е варирала през различните месеци от 9.3 до 19.7 процента.
В 215 лечебни заведения у нас през миналата година е имало 155 422 хоспитализирани пациенти с КОВИД-19. 18.3% от тях или общо 28 379 души са починали, показват официалните данни. В интензивните отделения са били лекувани 16 033 от пациентите с КОВИД-19 или 10.31% от всички хоспитализирани с тази диагноза.
Въпреки че средната смъртност е била 18.3%, показателят варира в широки граници – от 0 до 35 процента, в отделните лечебни заведения. В случая това се дължи най-вече на различния вид лечебни заведения и на техния предмет на дейност – в единия случай става дума за активно лечение на пациенти с КОВИД, а в другия за лечение на друг тип патология, при което е било открито и наличието нa инфекция с вируса Sars-Cov-2.
Разлики в смъртността обаче се наблюдават и при съотносимите лечебни заведения, както по вида им, така и според обема на случаите на КОВИД-19. В тези случаи вариациите се дължат, както на състоянието и тежестта заболяването при самите пациенти, така и на протоколите на работа и възможностите за лечение на отделните структури. Така например сред първите 20 болници за активно лечение, които са поели най-голяма част от пациентите с КОВИД-19 – всяка една от 6284 до 1765 души, процентът на смъртност варира от 13 до 33, като е най-нисък във ВМА и най-висок в Пирогов. В следващите 20 лечебни заведения според обема на приетите пациенти, който е в границите от 1748 души до 1254, процентът на смъртност варира от 6 до 35, като е най-нисък в инфекциозната болница „Проф. Ив. Киров“ в София, а е най-висок в ИСУЛ отново в столицата. Всичко това повдига отново въпроса за нуждата от въвеждане на единен протокол на работа.
Спрямо изминалата година смъртността в болниците при КОВИД-19 се е повишила, показват още данните. През 2020 г. тя беше 11 на сто, докато през 2021 г. е достигнала до 18%. Причините за това отново са много. Основната сред тях е, че пандемията в България се разрази основно през изминалата година. Първата по-сериозна вълна през 2020 г. в страната беше регистрирана едва в късната есен на годината, докато през изминалата бяхме свидетели на повече вълни. Това се потвърждава и от броя на хоспитализираните пациенти – през 2020 г. те са били 62 299, срещи 155 422 през миналата.
Известни промени се наблюдават и при болниците, които са поели основната тежест на КОВИД-19. Първите десет лечебни заведения през 2021 г. (виж таблицата), които са лекували пациенти с КОВИД-19 са държавна собственост. През предходната година сред тях фигурираше и едно частно – Токуда, през миналата година обаче в болницата е имало по-малко пациенти с КОВИД. Промяната е следствие на политиката и на служебния кабинет, който допълнително изкара на предна линия в борбата с пандемията най-големите държавни болници в страната.
Топ 10 на болниците с пациенти с КОВИД-19
„Индекс на болниците“ е съвместна инициатива на „Галъп интернешънъл болкан“ и специализирания сайт clinica.bg. Нейната цел е да даде повече прозрачност за дейността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това увеличава възможностите за извършване на по-добре информиран избор за лечение при пациентите и заостря вниманието на специалистите върху постигането на по-добри резултати при осъществяването на медицинската дейност.
