Игор Марковски с невероятни спомени за почивната станция на писателите във Варна
Снимка: Игор Марковски за почивната станция на писателите във Варна
Това е почивната станция на писателите във Варна
По пътя за Златни пясъци с автобуса има и спирка "Писател". Като хлапе ходих там от 1969 до 1974 с родителите ми. Имаше столова и барче, като в барчето задължително имаше Coca-Cola, която струваше 15ст по това време. На бара имаше малка купичка и в нея всеки оставаше стотинки и можеше сам да си вземе каквото поиска.
Децата - то е ясно - бяха разделени на групи - момичета и момчета. В огромния двор (споерд моите представи тогава) момчетата си бяха направили тайно скривалище. Един ден обаче Милена Фучеджиева ни изненада, когато ни каза - Да, ама и ние си имаме скривалище. Напразно го търсихме из целия двор, така и не го намерихме. Обаче стана някакво чудо - не знам на какво се дължеше - и тя ме заведе до него - ама с вързани очи. Бях вързан с някакъв шал, който ухаеше прекрасно. Попаднах в нещо като пещера, видях разни трофеи вътре, имше книги (какво друго!) и дори фенерче с батерии. После Милена ми върза отново очите и ме изведе навън. До края на смяната с момчетата търсихме това скривалище из двора, ама ядец...
А пък шала го познах на една вечеря в столовата - беше увит около нежната шия на майката на Милена.
Помня, че имаше прожекции на терасата на почивната станция - слагаха екран, имаше прожекционен апарат - филмови ленти в кутии и беше много забавно.
В т.нар. "лъвска" смяна - месец август - имаше и маскен бал. В журито неизменно беше Радой Ралин. Имаше и награди - като на "Златният Орфей" - всички получваха по нещо, за да няма обидени. Помня Марта Левчева, че се беше маскирала като Баба Яга и беше ужасно смешна, а ние с Любо Дилов - син бяхме Ян Бибиян и Дяволчето Фют. По-големите синове и дъщери на пистели бяха направили индийска редичка и държаха в ръце картони на които пишеше "Сив поток". Владо Зарев водеше това влакче...
Сутрин след закуска отивахме на плажа. Този на СБП беше ограден с червени въженца, за да се знае кое, какво и как. Не ни пускаха във водата, че "трябвало да се стопли", обаче идваше чичо Радой Ралин и казваше - Деца, хайде във водата. Родителите въздъхваха, но не можеха да му откажат. А той влизаше до колене във водата и ни "наблюдаваше".
Васил Цонев (известен в писателските среди като Дон Базилио) правеше всеки ден разни смешки, а веднъж купи за всички деца сладолед на клечка. Там стана голяма драма - не достигна един сладолед и Любо Василев остана без него - такъв рев му удари, че дойдоха спасителите да го успокяват. Предложиха да го возят на лодката - беше червена, с весла, и пишеше "Спасител" на нея, но и това не можа да спре феноменалното му изпълнение - Рев в горно "до". И изведнъж - дъщерята на Петър Караангов - която беше на 4 или 5 години, се приближи до Любо и му залепи една целувка по бузата. Всичко свърши в този миг!
Не се сещам кой веднага зпочна да плаче, ама фалшиво, защото искаше и той целувка, но този номер не успя да мине...
Митко Радичков (синът на Йордан Радичков) вечерно време носеше плочи в барчето и там на грамофона батковците и каките слушаха жестока музика. Дълго време държах в ръка страхотна обложка на Nazareth - Loud 'n' Proud с един паун нарисуван отгре. В същото това барче чух и за първи път The Dark Of The Moon на Pink Floyd. Пистелят Хаим Оливер играеше шах, ама падаше и от нас децата. Никога няма да забравя неговата "критика" за албума на Floyd на следващаща сутрин на закуска - "За първи път да чуя такава симфония, която да ме занесе в един друг свят..."
Имаше вечер в която на гости идваше Т. Ж. Тогава децата бяха обличани празнично, отнякъде се появяваха някакви чичковци и лели от УБО и под строй (!) ни завеждаха в долната станция (че имаше и втора - в същия двор), за да вечеряме там и да не пречим на големите. Това е описано от Любо Дилов - син и няма да се повтарям тук какви идиотщини правихме същата тази вечер....
Васко Жеков събра момчетата един следобед и направи отбор по джитбол, на който беше капитан. Ние играехме срещу възрастните, чийто капитан беше Христо Ганев. Васко Жеков обаче реши, че трябва да играем "на вързано" и обяви - който бие купува каса - "бира за дъртаците, кока-кола за децата!". Всеки ден мач - от 17ч. И понеже той е все още жив и здрав можете да го попитате - децата нямахме загуба и не сме купили и една бира! А Христо Ганев, който беше мноооого висок ходеше намусено и според нас ни беше много сърдит за тези мачове.
Последното лято за мен - 1974 - брат ми се разболя от шарка - баш на морето. Трябваше да се приберем до София, нямаше как. На сутринта на паркинга пред колата легна Орлин Орлинов по гръб и почна да вика - "Не ви пускам! Не ви пускам!"
Нашите се смееха, а пък аз плачех от яд. Васко Жеков ми подари топката с която игрехме джитбол. После се оказа, че топката била "държавна" - демек собственост на станцията и трябваше да се връща. Ама така и си остана у нас.
На следващата година баща ми загина в катастрофа. Два дни преди да стане на 35. Светът за мен стана друг. И нямам повече спомени от морето...
Игор Марковски - фейсбук профил
