Сценаристът и режисьор Христо Христов е роден на 11 април 1926 г. в Пловдив
Снимка: Иконостасът, сценарий и режисура Христо Христов
Проф. Христо Христов е български кино- и театрален режисьор и сценарист. Той е първият български кинематографист, избран за член на Европейската филмова академия (EFA).
Роден е на 11 април 1926 г. в Пловдив. Завършва медицина и първоначално практикува като лекар. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Георги Костов (1958 г.). В средата на 60-е години специализира кинорежисура в Москва.
През 1958 г. дебютира като режисьор с постановката „Генерал Заимов“ от Иван Аржентински в Пловдивския театър, където е режисьор до 1966 г.
Филмовият дебют на Христо Христов като режисьор и сценарист е „Иконостасът“ (1969 г.) по романа от Димитър Талев „Железният светилник“.
Филмът е заснет съвместно с Тодор Динов.
Преди да се появи на сцената на игралното кино, той има реализирани редица сценографски проекти и оперни постановки, получил е и национални награди за театрална режисура.
Филмът му за Георги Димитров „Наковалня или чук“ (1972 г.) му спечелва „Златна роза“ от Варненския фестивал и длъжността председател на Съюза на българските филмови дейци.
Съвсем различен отзвук има филмът на Христо Христов като режисьор „Една жена на 33“ (1982 г.) .
– филмът е цензуриран, поражда бурна медийна дискусия и е свален от екран, а Христов е публично порицан от професионалната общност и е свален от председателския пост. Сценаристът на филма – Боян Папазов, е уволнен от Киноцентъра. През същата година (1982) излизат два документални филма на Христов, а през 1984 г. се появява и „Събеседник по желание“, на който е и режисьор и сценарист. След промените през 1989 г. Христо Христов създава още един филм, определян от кинокритиците като скандален – „Суламит“ (1997 г.). Самият той го определя като „нестандартен“.
Христо Христов е ценарист на филмите:
- „Суламит“,
- „Dum spiro spero“,
- „Тест`88“,
- „Двойна примка“,
- „Събеседник по желание“,
- „Камионът“,
- „Срещу вятъра“,
- „Циклопът“,
- „Дърво без корен“,
- „Иконостасът“.
През 1976 г. излиза „Циклопът“, приеман от критиците като първия български филм, фокусиран изцяло върху вътрешния свят на човека и удостоен със специално отличие от Берлинале през 1977 г.
Христо Христов е председател на Комисията за игрално кино към Националния филмов център (1995 – 1999 г.), председател на Обществения съвет за кино (1999 г.) и професор в НАТФИЗ.
Едни от най-популярните и добре приемани театрални постановки на Христо Христов са:
- „Иркутска история“ от Арбузов,
- „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов,
- „Оптимистична трагедия“ от Вишневски,
- „Бай Ганьо„ от Алеко Константинов,
- „Дванадесета нощ“ от Шекспир,
- „Три високи жени“ от Едуард Олби.
